Проф. Кръстева за заглушителя, руския самолет и Иран: Тревожно е, че институциите не работят

ДАНС съвместно с Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) локализираха и неутрализираха мощен заглушител в столичния квартал "Драгалевци", в строго охраняван комплекс.

Източникът на заглушителя

"Чакаме ДАНС и службите да ни кажат какъв е източникът на този заглушител, защото от това ще зависят интерпретациите и връзките. Има едно тревожно разминаване в една изключително напрегната международна атмосфера и едни форми на деинстутализация у нас. Ние имаме национален инструмент за реакция на кризи. Това е КСНС, по закон той трябва да се събира регулярно, най-малко веднъж на 3 месеца. А дали си спомняме кога за последен път се е събирал? Ако си спомням добре, беше февруари 2025 година. Доста месеци са минали оттогава", каза политологът проф. Анна Кръстева в студиото на "Денят ON AIR".

По думите ѝ виждаме, че "този съвет стои в пасивна позиция".

"Второто, което виждаме, че когато ги питат защо не го събират, те казват, че президентът ще прецени колко е спешна ситуацията. Трябва да си припомним статута на този съвет - той има две форми на работа. Едната е регулярна, а другата е при извънредни случаи, когато има специфични ситуации. За нас става тревожно защо институциите, които биха могли да взимат по-адекватни решения, не работят", допълни проф. Кръстева в ефира на Bulgaria ON AIR.

"Както КСНС, така и по-общите политически и управленски реакции трябва да бъдат свързването на отделните елементи, рискове, хибридни атаки в едно по-цялостно поле. Заглушителят може да е нещо сравнително невинно, може и да е изключително сериозна заплаха", подчерта гостът. 

Руският самолет и заплахата от Иран

А бившият министър на отбраната Тодор Тагарев коментира заплахата от Иран към България, за която съобщи Financial Times, както и ситуацията с преминаването на руски самолет и падналите дронове.

Според него руският самолет е извършил разузнаване над България.

"Проф. Тагарев има интересна хипотеза, тя е с много силни аргументи - те са, че този тип самолети могат да имат разузнавателна техника и прелитайки над България, да съберат информацията, която им трябва. И предвид близките връзки между Москва и Техеран, могат да ги споделят. Един косвен аргумент, който подсилва тази хипотеза, е, че Сърбия, която е кандидат за ЕС, не поиска помощ от Европейския съюз. Ние сме страна членка на ЕС, а у нас се чу за засилване на приятелските връзки с Иран. Има един лесен изход от това разкрачено положение - да бъдем не просто член на ЕС, а по-плътно да следваме политиките на ЕС. Това ще ни позволи да няма необосновани и неаргументирани действия, които не са в интерес на никого", изтъкна проф. Анна Кръстева.

Политологът смята, че външната политика не е сред силните страни на новото правителство: "Много са колебанията, има различни дискусии".

"Режимът в Иран е "изключително деспотичен"

Тя е категорична, че режимът в Иран е "изключително деспотичен".

"Този режим убива собствените си граждани. Те престанаха да демонстрират заради войната, но въпреки тежката ситуация режимът продължава да наказва протестиращите. Имаше хора в затворите", припомни проф. Кръстева.

Организацията "Кръв и чест"

Преди дни стана ясно, че един от тримата обвиняеми за участие в пловдивския клон на неонацистката организация "Кръв и чест" остава в ареста.

"Кръв и чест" не е единствената крайнодясна екстремистка организация. Екстремисткото поле не трябва да го мислим само като съвкупност на няколко организации. Има и нови организации, които възникват, те се засилват, други след това изчезват. Но те са в една непрестанна връзка, най-вече по отношение на дейностите, които организират. Огромна част от дейностите се правят с местни усилия на крайнодесните екстремистки организации. Има много голяма акцент върху младежите", коментира още политологът.

Според нея в тези организации има все по-млади участници.

Все по-млади участници в крайнодесни организации

"Има доказан случай как 14-годишно момче слага портрет на Хитлер върху синагога, 13-годишни младежи участват в организацията и провеждането на Луковия марш. Социалният статус на участниците е много различен, общото, което ги обединява, е неонацистката идеология. Тревожното е, че все по-млади стават участниците, доста по-големи стават групите. Не всички техни дейности са свързани с насилие, някои от тези организации имат боксови клубове, фитнес клубове", каза още тя.

Проф. Кръстева добави, че неонацизмът и екстремизмът не идват само от Европа, а и от Русия.