Министър Тодоров: Културата в България страда от недофинансиране и структурни проблеми

Служебният министър на културата Найден Тодоров очерта необходимостта от дълбока реформа в начина, по който се финансират и управляват сценичните изкуства в България.

Според него промените, които днес се обсъждат, не са въпрос на амбиция, а на закъсняла необходимост - процес, който е трябвало да бъде реализиран още преди години.

Недостиг на средства

"В продължение на около 20 години след 1989 г. сценичните изкуства съществуваха в постсоциалистическо финансиране. През 2010-2011 г. беше въведен делегираният бюджет като междинен модел, който трябваше да мотивира театрите, оперите и оркестрите да работят повече. Този междинен период обаче продължи 16 години и доведе до сериозни изкривявания. Следващата стъпка така и не беше направена", заяви Тодоров в ефира на "Денят ON AIR".

Първо пандемията, а след това политическата нестабилност забавиха процеса.

Министърът постави акцент върху по-широкия проблем - не само начина на разпределение на средствата, но и техния недостиг.

"Парите не достигат. Говоря за целия сектор култура - сценични изкуства, музеи, археология, читалища, библиотеки и международното представяне на България. Разполагаме с хора, с които можем да се гордеем, но не можем да направим този факт достояние за света, защото средствата са крайно недостатъчни", коментира той пред Bulgaria ON AIR.

Според него културата трябва да бъде надпартийна, но реалността показва друго.

Политическите решения често са краткосрочни и ориентирани към следващите избори, докато резултатите от инвестициите в култура се проявяват едва след години.

По отношение на състоянието на Министерството на културата, Тодоров описва сериозни проблеми, включително кадрови дефицит и загуба на институционална памет.

"В момента по-скоро може да се говори за тежък кадрови дефицит в Министерството. Смяната на администрацията без подготвени кадри е доста самоубийствено", заяви той.

Корупция и структури

Темата за корупцията той коментира предпазливо, като посочи, че към момента по-скоро става дума за структурни слабости и липса на капацитет, отколкото за ясно дефинирани схеми.

В същото време текат проверки, които трябва да дадат отговори за разпределението на средства в определени случаи.

Особено внимание е отделено на дейността на Националния фонд "Култура".

"Национален фонд "Култура" не е точно схема, а най-видимият резултат от липсата на културна политика. Ако имаше ясна стратегия какво се търси, нямаше да се случват тези проблеми. Няма национална стратегия - и оттам тръгва всичко", категоричен бе гостът.

Национална стратегия

Той подчерта, че вече се работи по изготвянето на национална стратегия за развитие на културата - процес, започнал още през 2024 г. и продължаващ в момента.

Очакванията са тя да даде ясна посока и да служи като основа за бъдещи политики и решения.

Относно финансирането, министърът смята, че достигането на дълго обсъждания 1% от БВП за култура е възможно, но не и рязко.

По-реалистичният подход е постепенно увеличение, заложено като ангажимент на бъдещите парламенти.