Любомир Кючуков: Режимът в Иран много трудно ще бъде свален с външна намеса

Напрежението в Близкия изток ескалира. Единадесет дни след началото на ударите срещу Иран, Вашингтон предупреди, че днес Съединените щати ще нанесат най-интензивните атаки от началото на кампанията.

"Проблемът е голям и преди всичко е политически. Въпросът е кога ще свърши войната. Два фактора определят това - колко дълго Иран ще запази възможностите си да нанася ответни удари и дали и кога Доналд Тръмп ще обяви, че целите на войната са постигнали и ще я приключи", заяви директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков в предаването "Денят ON AIR". 

Стратегията на Иран

Според него основният ресурс на Иран е Ормузкият проток.

"Това, което Иран се опитва да следва като стратегия, е да нанесе максимално щети върху САЩ и Израел, да ангажира страните от района, които предоставят базите си, в конфликт, на който трябва да се търси възможно най-бързо краят и да се стигне до ситуация, в която, ако Иран не капитулира, това ще бъде счетено като победа", анализира експертът за Bulgaria ON AIR. 

Всеки ден се заявява, че ще ударите ще са най-динамични, изтъкна гостът.

"Това, което режимът в Техеран се опитва да направи, е да сложи знак за равенство между себе си и държавността в Иран. Обществото се консолидира - идват достатъчно сигнали и от протестиращите, че когато на карта е поставена държавността на Иран, въпросът изглежда по различен начин. Наблюдава се и радикализация в обществото, която излиза извън границите на Иран. Режимът много трудно ще бъде свален с външна намеса. Примерът с Венецуела е неизпълним в Иран", обясни Кючуков.

Целите на Израел и САЩ

По думите му има непоследователност във външната политика на Доналд Тръмп.

"Докато целите на Израел са военно-политически, на САЩ са геополитически. Израел се опитва не просто да унищожи ядрената програма на Иран, а да няма възможност тя да бъде възстановена. САЩ искат да установят контрол - послушно правителство в Иран и върху неговите ресурси. Затварянето на Ормузкия проток е по-скоро заплаха, отколкото блокиране. Ударите върху производствени мощности в съседни държави нанасят сериозен удар върху световната търговия, от които страда на първо място Европа, след това страните от Далечния изток", посочи директорът на Института за икономика и международни отношения.