Ще успеят ли пазарни решения да решат проблема с "Лукойл"?

Днешният пленарен ден в Народното събрание премина под знака на напрежение, остри реплики и дори физически сблъсък между депутати.

"Аз винаги съм казвал, че по-добре политиците в парламента да се бият, отколкото да се бием ние по улиците. До някаква степен те канализират напрежението в обществото. Не мисля обаче, че конкретният казус от днес е такъв случай, който поляризира големи групи хора около себе си. По-скоро това са някакви лични ангажименти или интереси", коментира политологът доц. Стойчо Стойчев в студиото на "Денят ON AIR".

Новите правила за продажбата на "Лукойл Нефтохим"

Днес депутатите приеха, че при евентуална продажба на рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас", първо ДАНС трябва да изготви доклад и едва след това сделката може да бъде одобрена от правителството.

"Проблемът около "Лукойл" брадясва още от приватизацията на "Нефтохим". От една страна, заради това, че остана монополист на българския пазар, съвсем умишлено правителства след правителства не направиха така, че да създадат конкурентна среда в търговията с горива в България, което важи за всяко правителство от приватизацията до сега. Второ, много важно, остава и проблемът с така наречените данъчни складове, където могат да се съхраняват големи количества", заяви политологът Георги Киряков в ефира на Bulgaria ON AIR.

Паническо управление и липса на стратегия

Той предупреди, че при подобни кризи държавата реагира панически и без предварителен план. По думите му сегашната ситуация е пореден пример за "реактивно управление" - чак когато възникне проблемът, властта започва да мисли как да го решава.

Доц. Стойчев допълни, че въпреки монополното положение на рафинерията, пазарни механизми могат да помогнат да се избегне дефицит на горива.

Пазарни решения и европейски алтернативи

"Аз смятам, че ще се намерят пазарни решения и на този проблем. Макар че голяма част от пазара принадлежи на тази компания, ние все пак сме в рамките на Европейския съюз и съществуват механизми, които да не доведат до дефицит. Разбира се, това вероятно ще се отрази на цените, но ще се намерят алтернативи", каза доц. Стойчев.

Според него дори при временни сътресения европейски компании от Румъния, Гърция или Австрия могат да компенсират недостига.

Киряков добави, че България трябва да последва примера на Германия, която за няколко години успя да се освободи от зависимостта си от руския газ.

"Вярно, лека-полека нещата се случват. За мен въпросът е защо винаги става лека-полека. Защо не може да се случи малко по-бързо? Защо всеки път българските политици първо мислят през някакъв личен, партиен или бизнес интерес, преди да предприемат стъпки?", попита Киряков.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Bulgaria ON AIR