Проф. Радостина Александрова за лабораторно създадения живот: Колко близо е науката до немислимото?

Възможно ли е в лабораторни условия да се създаде животно или растение, каквито никога досега не са съществували в природата? Технически това е напълно реално.

Приближаваме ли се към момента, в който в лабораторни условия ще можем да създаваме видове, които досега не са съществували - било то растения или животни?

"Това е доста трудно - трябва да бъдем честни. Към момента това все още не е задача, която е на дневен ред. Засега няма как да създадем от нулата животински организми. Въпреки че миналата година започна проектът "Синтетичен човешки геном", идеята съвсем не е да бъдат създавани изкуствено хора или други животни. Идеята е да научим много повече за това как всъщност протичат процесите в живота. Вече се научихме да четем ДНК при нейното разчитане и секвениране, но сега трябва да се научим и да пишем на този език", коментира вирусологът от Българската академия на науките (БАН) проф. Радостина Александрова в съботното издание на "България сутрин".

Първите опити за синтез на ДНК започват още през миналия век

По думите ѝ този език е доста труден.

"Трябва да кажем, че още през миналия век започват първите опити за синтез на ДНК в лабораторни условия. Синтезирани са първите човешки гени. През 2000 г. беше създаден вирус - полиовирус. Тогава Крейг - един доста известен учен и един от участниците в проекта "Човешки геном", каза, че създаването на патогени в лабораторни условия звучи, меко казано, безотговорно. Но колкото и разделени да бяха мненията на учените, идеята беше, че това е начинът да научим много повече. Отново в началото на нашия век беше напълно възстановен грипният вирус, който преди малко повече от 100 години предизвика пандемията, отнела живота на между 50 и 100 милиона души", допълни проф. Александрова в ефира на Bulgaria ON AIR.

Защо учените възстановяват смъртоносни вируси

Целта - да се разбере какво го е направило толкова смъртоносен.

"В момента, в който учените отговориха на въпросите, които ги вълнуваха, този вирус беше напълно унищожен с оглед на сигурността. Тук веднага трябва да кажем, че дори хипотетично той да беше попаднал извън лабораторията, нямаше да се случи нищо непоправимо, защото всички грипни вируси от неговата поява насам са негови внуци и правнуци. Така че ние вече имаме известен имунитет към него", подчерта гостът.

Тя припомни, че през 2010 г. беше създадена и микоплазма.

"Впоследствие бяха създадени дрожди, при които половината от генома беше синтезирана. Но това са сравнително прости организми със съвсем малки геноми. При най-големия от тях геномът може би беше съставен от около един милион базови двойки. Ако обаче се прехвърлим към човека, нашият геном е изграден от повече от три милиарда нуклеотида. Целта, която изследователите от проекта "Синтетичен човешки геном" си поставиха миналата година, беше в рамките на пет години да успеят да синтезират една малка хромозома от човешкия геном - около 5% от него", коментира вирусологът.

Как синтетичният човешки геном може да помогне на медицината

А идеята е да научим много повече за работата на ДНК.

"Очаква се знанията, които ще придобием, да ни помогнат. Само си представете колко хубаво би било, ако можем да създадем модифицирани клетки, които са устойчиви на вируси, и колко добре би се отразило това на хората с хронични инфекции, като хепатит B или ХИВ. Очакванията са, че дори да успеем да се справим със заболяванията, които в момента отнемат живота ни в третата възраст - сърдечносъдовите, невродегенеративните и раковите заболявания - все пак човешкият живот няма да бъде безкраен", добави проф. Радостина Александрова.