От детските уроци до сцената: Димитър Атанасов, Христо Младенов и Анима разказват за пътя си в музиката

Музикантите Димитър Атанасов, Христо Младенов и Анна-Мария Тамахкярова поканиха екипа на Bulgaria ON AIR в студиото си.

"Преди малко коментирахме една статуетка по-горе - това бе първата награда от популярен конкурс в България през 2011 година. Тогава поканих Димитър да направи песен за мен. Той се включи. Стана дует и песента взе първо място. Тя допадна на хората", каза Младенов в рубриката "Вдъхновителите" на Мария Константинова.

Песента се казва "Сърце на птица".

"Когато работихме със Стенли, той много държеше да я изпълняваме на неговите концерти", допълни той.

"Преди години работих в тесен екип, което обикновено значи, че аз съм музика и аранжимент, търся някой за текста. В случая работих с Юлиан Янев за аранжимента, който изключително много допринесе за разширяването на възможностите на песента. Добавихме после гайда. Направихме етно парче. Бистра Александрова направи тогава текста. Тогава песните се правеха по много по-различен начин спрямо от тези, които се правят в момента", коментира Димитър Атанасов в ефира на Bulgaria ON AIR.

По думите му вече и начинът на възприятие на музиката е съвсем различен.

"Малко ми беше тъжно, но в България винаги етно музиката е прехвърлена към друг стил, който не е точно това - към стил, който не е за концертни зали", добави изпълнителят.

"Пътят към музиката стана много дълъг. Цигуларите много често започват като много малки да свирят на този инструмент. Аз съм започнала, когато бях на пет години. Не знаех тогава, че това ще е моят път. Може би го разбрах на доста по-късен етап, вече в края на гимназията, когато трябваше да кандидатствам", призна Тамахкярова.

"Тогава наистина се взех сериозно с идеята, че това е моят път и няма да има нищо друго. В детските години започнах с пиано, но поради външни причини ме преместиха на цигулка. А престоят в чужбина бе изключително интересно преживяване, защото колкото и да си свикнал в България и на тукашните стандарти, когато отидох там, си казах, че хората могат много повече от това, което аз съм свикнала да виждам в България. Имах някакво самочувствие, отивайки там. И честно казано, малко ми беше удар по самочувствието, защото си казах, че тези хора са много по-напред от мен", подчерта Ани.

"Аз имам музиканти в моето семейство, но в крайна сметка човек си усеща кое е неговото. Преминах през няколко периода - исках да стана други неща, но в крайна сметка разбрах, че музиката е моето нещо. Преминах и през ударните инструменти. Имаше период след 8 клас, в който реших, че няма да се занимавам повече с музика - върнах се адски много назад. И дойде моментът, в който отново реших да се занимавам с музика", каза още Христо Младенов.

Димитър пък призна, че никога не е искал да бъде музикант.

"Аз, като повечето музиканти, винаги съм искал да бъда шофьор на камион за боклук. А иначе в музиката беше, когато бях на 4-5 години. Родителите ми се записаха на музикална школа, след което музикалното училище. После десетки години пиано и сериозно свирене по няколко часа на ден", посочи още той.

А Младенов добави, че до ден днешен се възхищава на Васил Найденов.