Васил Найденов и Ицо Хазарта на нож заради БГ музиката в родния ефир

Колко българска музика да звучи в ефира и трябва ли това да бъде наложено със закон? От партия "Възраждане" подготвят законопроект за квоти с българска музика в обществените медии. Васил Найденов и Ицо Хазарта се оказаха от двете страни на барикадата.

Първите радиопредавания в България започват преди близо 100 години. През 1929 година радио ефирът звучи едва шест часа на ден - основно с грамофонни записи на народна музика.

Днес радиото е с нас навсякъде – сутрин в колата, на обяд в мола и вечер в кварталния магазин, но звукът вече е друг, по-рядко български. Това е причината депутати от партия "Възраждане" да инициират промени в Закона за радио и телевизия с ясен императив – половината от излъчваната музика в обществените медии да е българска.

Идеята подкрепя и Васил Найденов, който припомня, че първите опити за промени не са от сега.

"Иван Димитров още миналата година ме помоли, ако мога да помогна с нещо. Звъннах на Марешки, обадих се и на "Атака", защото се познавам с тези хора. За съжаление, почти никой от моите колеги не дойде", призна той.

При едно от обсъжданията депутатът от "Продължаваме промяната" Христо Петров посочи, че "това ще бъде спасителен пояс за некадърници".

"Когато дадена медия излъчва музика, драгият зрител и слушател има възможността да подбира. Това, което е некадърно, само ще отпадне във времето. Трябва по някакъв елементарен начин да стигнем до хората", каза още Найденов.

На скандала, провокиран от Ицо Хазарта, реагираха и авторите на идеята от "Възраждане".

"Точно от неговата уста, бидейки той бивш изпълнител, е цинично и арогантно спрямо собствената му гилдия. Ако следваме такава логика, би следвало да зададем същия въпрос на Франция, Гърция", отбеляза лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов.

Идеята получава масово одобрение сред изпълнители у нас, но не и сред депутатите.

Според композитора и настоящ народен представител от "Демократична България" Стоян Михалев, квотите за българска музика ще разделят гилдията.

"Това и през комунизма го нямаше. В националните медии имаше и друга музика, извън българската.  Ако е само на български език, това означава, че тези български автори и музиканти, които създават инструментална музика, ще бъдат цензурирани, както и авторите, които създават музика на други езици", подчерта той.

"Искрено се надявам това предложение да не се бави толкова много. Управляващите показаха, че ако искат да бъде приет закон, може да се случи много бързо", заяви Цвета Галунова от "Възраждане".

До дни законопроектът ще бъде изпратен на всички парламентарни групи в Народното събрание, след което ще бъде входиран и в деловодството, за да може парламентарният звънец да даде сигнал за повече българска музика в ефира.

Вижте повече в репортажа на Петър Антонов.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК