DJ Панчо Карамански - пример за силата на човешкия дух и пътя към мечтите

В рубриката "5 минути извън новините" ви срещаме с Панчо Карамански. Той е DJ, но по-специален. Това е история за силата на човешкия дух, за големите мечти и за музиката на неговия живот. Мелодия, при която в дадени моменти има тъжни нотки, но звукът от белите клавиши преобладава. 

Той има какво да ни разкаже за музиката, за това как за 2 месеца се събират 50 хил. последователи в интернет, но и за силата на човешкия дух. За да си добър DJ не трябва само да натискаш разни копчета зад пулта, а трябва много, много учене и да спазваш правила. 

"Една песен, за да звучи скъпо и трябва много добър подбор, много добро съчетание на звуци", каза Панчо Карамански. 

Пътешествието в света на музиката започва преди 20 години. Началото е трудно. 

"Беше трудно. Трябваше да си пробивам път сам от нулата, нямаше към кого да се обърна за помощ", каза Карамански.  

Да, Панчо не вижда. Това не му пречи обаче да следва мечтата си и да е щастлив, че прави музика. 

"Аз съм роден с глаукома. При една детска игра момиче ми предложи да ми удари шамар, аз ѝ казах: "Да, няма проблем", и тя, без да иска, убеден съм, ме удари с ръкава си. На този ръкав имаше цип и той ми спука окото. И това сложи край на моето виждане", разказа Панчо.  

Затварянето на вратата на виждащите, отваря за него пътя към музиката. Освен на музикалната сцена само за 2 месеца Панчо има и 50 хил. последователи в социалните мрежи. В интернет със своите клипчета Панчо ни разкрива повече за неговия свят – свят на тъмнина, но изпълнен с радост. 

"Имам възможността да покажа на българите, на хората, които са решили да ме следват, че когато не виждаш ти живее съвсем нормален живот, понякога даже и по хубав от техния", каза DJ.

Нищо от света на виждащите не е чуждо за света на незрящите. Именно, това е и целта на канала на Панчо. 

Панчо ни показва също, че не е невъзможно да гледа и филм. Ежедневието на незрящите хора обаче е изпълнено и с доста трудности. 

"Много е важно да чувам, докато ходя, за да си чувам светофарите, които пищят", каза Карамански. 

Често в стремежа си да помогнем на незрящите им пречим. И това ни обяснява с клипчетата си музикалният продуцент. 

Панчо казва, че много често това, че не вижда му помага да има много по-точна преценка за хората. 

"Когато ти не виждаш, мозъкът ти не търси визуална информация, не търси визуално потвърждение за това, че нещо се случва около теб. Мен не ме интересува ти с каква блуза си облечен и операторът с каква блуза е облечен. Аз знам, че най-нормалното нещо е да дойда на интервю облечен", посочи музикалният продуцент. 

И като вас Панчо има своя цел, която следва неотлъчно. 

"След 10 години се виждам в студио, което е лично мое. Аз да притежавам ключовете за него. Виждам себе си със семейство и деца. Да пускам музика, надявам се, ако не по целия свят, то поне в Европа", заяви Панчо Карамански.  

Колкото и да е трудно през всичките тези години Панчо се е убедил в едно – човек никога не трябва да се отказва, да не спира по пътя, по който е поел, а да върви напред. 

"В училище ме възпираха от професията тонрежисьор и продуцент, казвайки, че е недостъпна, казвайки, че трябва зрение. А най-добрите в света казаха, че имам огромно предимство, защото добра музика се прави със слух и добър звук. Научих се да бъда по-добър тонрежисьор и музикален продуцент, но най-важното - научих се да бъда по смислен и добър човек. И майка ми пази всеки един сертификат и медалите всичко. Тук искам да ви кажа, че силните хора наследяват от някого тази сила. Те не просто я придобиват. Едно нещо сме разбрали, че невъзможните неща в живота, са само една непотърсена пътека. Търсете пътеката и ще намерите отговорите на невъзможни въпроси", казва е едно от видеата си Панчо Карамански. 

Вижте повече в репортажа на Виктор Дремсизов и оператора Александър Иванов. 

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК