За едни 9 септември е черна дата от историята ни, за БСП е празник

Девети септември е една от най-противоречивите дати в историята ни и тя все още разделя обществото, но за БСП си остава празник.

Градският съвет на БСП - София, съвместно с Градския съвет на БАС, организира тържествено честване на 9 септември. Програмата включва поднасяне на цветя на паметника на Незнайния воин в 17:00 часа.

свързани

Нов политически сезон? Старият не е приключвал, смятат експерти

Румен Радев: Нека всеки празник бъде повод да виждаме себе си в историята

В 17:10 часа ще бъдат поднесени цветя на възстановената паметна плоча на Марин Боев до алпинеума в Княжеската градина, а в 17:20 часа – на паметника на Съветската армия, съобщиха от пресцентъра на Градската организация.

В събитията ще участват народни представители и общински съветници. В 17:30 часа от паметниците на Васил Левски и Христо Ботев в Борисовата градина ще тръгне шествие към Братската могила.

В 18:00 часа започва тържественият митинг на Братската могила.

Девети септември е датата, свързана с коренна промяна – премахване на капиталистическия строй и изграждането на едно комунистическо общество.

За едни комунизмът е бил по-справедливият строй, а за други 9 септември е черна дата, кървав преврат, довел до ликвидирането на демокрацията и частната собственост, почернил живота на стотици хиляди българи.
  
В нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. е свалено правителството на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев.

Отечественият фронт взема властта в България с помощта на силите на Трети Украински фронт на Червената армия. След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България скъсва с хитлеристка Германия и попада в съветската сфера на влияние.
 
Събитията на 9 септември са последвани от вълна на насилие. Тези масови беззакония продължават няколко месеца и са постепенно поставени под контрол от властите със създаването на т.нар. "Народен съд" в края на 1944 г. 

Според различни оценки броят на убитите през този период е между 20 000 и 40 000 души. Осъдените на смърт от т. нар. "Народен съд" са 2730 души - министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.
  
Събитията от 9 септември 1944 г. все още не са получили единодушната оценка на историците, предаде Dnes.bg.