След 10 г. в ЕС: Българите все още са еврооптимисти

10 години след като България стана член на Европейския съюз българите остават еврооптимисти. Това показва социологическо проучване на "Алфа Рисърч", направено по поръчка на Представителството на Европейската комисия у нас.

Изследването е национално-представително и е проведено между 16 и 25 септември 2017 година сред 1021 българи.

Мнозинството от тях, 51%, смятат, че България е спечелила от членството си в ЕС. 26 на сто са онези, за които страната ни е загубила от присъединяването си към Евросъюза.

В личен план обаче българите не намират промяна. Мнозинството, 65% споделят мнението, че членството в ЕС не им се е отразило съществено. 19% обаче смятат, че личният им успех е отражение на присъединяването ни към ЕС, а 15 на сто дори смятат, че са загубили от него в личен план.

За мнозинството българи Европейският съюз има положителен образ. За 63% той е демократичен, 52 на сто смятат, че е закрилящ, за 52 на сто той е солидарен.

Не липсва обаче и критичното отношение към ЕС, макар и в по-ниски стойности. 46 на сто от българите смятат, че Евросъюзът е бюрократичен, а 32% го намират за неефективен.

Проучването тества и промяната в мнението на хората в България при влизането й в ЕС и сега.

Съществена разлика е настъпила в нагласите по отношение на ефектите от членството. В края на 2008 г. съществена част от българите са били неудовлетворени от липсата на видима промяна и незаслужени ограничения.

Днес, в края на десетата година обаче равносметката е подчертано положителна.

Най-големите ползи от ЕС българите откриват във възможностите за пътуване. Този ефект събира повече подкрепа сега, отколкото преди 10 години. На второ място се нареждат шансовете за образование, после е намирането на работа, което събира тройно повече подкрепа сега в сравнение с 2008 година.

Днес българите откриват много повече ефекти от членството в ЕС и по отношение на икономическата и политическата стабилност в страната. Като пряк резултат от присъствието ни в съюза българите посочват значителните промени в инфраструктурата и в населените места. Като плюс се посочва и разширяването на достъпа на българските производители до повече пазари.

Хората обаче оценяват сдържано възможността България да извоюва позиции пред европейските партньори. Гласът на страната ни се зачита в ЕС според 36%, а 35% смятат, че тя има по-голяма тежест при международни търговски преговори.

Самочувствието на българина като европеец нараства плавно, показва проучването. За 10 години от 24% на 34% е нараснал делът на хората у нас, които имат самочувствие като граждани на ЕС. 66 на сто обаче остават с ниско самочувствие, показват резултатите на "Алфа Рисърч".

Какви са страховете на българите по отношение на ЕС преди 10 години и днес?

Най-големите страхове през 2007г. бяха, че ще бъдат затворени предприятия заради нахлуването на чужди стоки (47%), че българите ще са неравнопоставени на пазара на труда заради ограничения достъп през първите години (39%), че български специалисти ще емигрират в чужбина (37%), че чужденци ще започнат да изкупуват земя (37%).

Десет години по-късно, част от тези страхове са забравени. Сега българите се притесняват от двойните стандарти в качеството на храните и намаляването на покупателната способност.

Същевременно, общите проблеми за цяла Европа, като трафика на хора и наркотици, притока на имигранти и терористичните заплахи, се приемат и като основни за България.

Снимка: Pixabay