Руши се училище с притихнали от 20 години стаи и коридори

Дни преди 15 септември класните стаи и коридорите на едно училище са притихнали от повече от 20 години. Училището в село Голема Раковица затворило през 1995 г., а днес сградата тъне в разруха.

Училищен звънец тук не се е чувал от 21 години, а 15 септември се е превърнал в обикновена дата от календара. Още през 1995 година училището било затворено, защото нямало достатъчно деца, които да учат в него. Тодорка Стоянова работила в него близо три години. Последните дни на школото си спомня с тъга: 

"Не беше приятно, защото моите деца също учеха тука. На местните хора им беше мъчно, защото са го правили на доброволни начала. Беше хубаво училище, колектива беше добър, децата бяха добри.Последните години бяха сборни групите, но след това децата намаляха и го закриха", разказа Тодорка Стоянова. 

Заради липсата на работа в селото почти не останали млади хора. Повечето са заминали към по-големите градове, останали малко и децата. Според местните днес в Голема Раковица има едва 3 деца. Те обаче учат в съседни села.

"В момента има две деца, които учат в Доганово и едно в Елин Пелин. Други няма", каза още Тодорка Стоянова.

Едно от децата е дъщерята на Лиляна Георгиева – Светогорка, която наесен ще бъде в седми клас.

"Сутрин в седем ги взима автобус и след обяд в 17:00 часа се прибира", сподели жената.

Тя е една от многото, преминали през класните стаи на училището в Голема Раковица, които днес тънат в забрава. 

"Беше хубаво вътре, просторно, уютно. Стаите бяха големи и просторни. Младите хора бягат, тук са останали няколко семесйтва и аз с това детенце – няма работа, няма нищо", каза още Лиляна Георгиева.

Пълно с ученици си го спомнят и хора от селото. Спомнят си обаче с тъга, защото сградата в която те или децата им са получили първите си уроци тъне в разруха. Училището било продадено още преди години и е частна собственост. В мандат 2003- 2007 г. е продадено от община Елин Пелин и в момента е частна собственост. Такава е съдбата и на други села в България - останали без училища, без хора.