Какво е да даряваш труда си, въпреки мизерните условия?

Вече 16 години кухнята към храм "Свети Пророк Илия" дава топла храна на социални слаби и бездомни. Така всяка неделя над 20 доброволци даряват труда си, а почти 400 души остават сити, макар и за ден. 

Вече две години за обяда на нуждаещите се грижи полага и Иво Стойнев. Всяка неделя той е тук от ранни зори до късен следобед. Разказва, че чувството да помагаш е безценно, но не крие, че с течение на времето условията, в които готвят стават все по- тежки.

"Помещението до голяма степен е открито, както виждате и зимата тук е около нулата. Случва се да замръзват чешмите. Когато се работи и хората седят – лятото е горещо, зимата е студено. Трудно се поддържа хигиената, стараем се, но не е лесно", обясни Иво.

А когато вали, доброволците тук са принудени да готвят под течащ таван. 

"Това помещение трябва да се направи наново - то не подлежи просто така на ремонт - добре е да е затворено, добре е да се готви примерно на газ, а не на дърва. Защото това е трудоемко, второ не е достатъчно удобно", каза още Иво. 

Храмът и социалната кухня се издържат изцяло от добри хора. За ремонта на готварското помещение са нужни около 60 хиляди лева. До момента в сметката на храма са събрани половината пари. 

"Човек наистина се настудува, но това пък му носи някакво удовлетворение да дойде тук и да работи", заяви още Иво.

И въпреки лошите условия, желаещи да готвят за бедните не липсват. Сред тях й е японският студент Юки Мориама. В храма попада благодарение на приятелка. И докато приготвя продуктите за неделния обяд, Юки разказва, че е горд, че може да помага.

"България е едно ново място за мен. За това исках да открия някакво предизвикателство тук. Така реших, че в неделя вместо да си седя в стаята и да не правя нищо - реших, че тук мога да бъда полезен. В Япония този тип доброволчество не е много популярно, при нас хората просто дават пари. А тук за първи път виждам такова нещо – всички се събират, обединяват сили и успяват да помогнат на хората", разказа Юки 

А малко преди обяд дворът на храма се изпълва с хора. Сред тълпата от чакащи е и Йорданка Димитрова. Вече три месеца 85-годишната жена разчита на социалната кухня.

"С тая храна добре съм, по 3 дена карам", заяви Йорданка.

Тя знае, че кухнята има нужда от ремонт и се надява хората да помогнат да я има. Причината – живее пенсия за пенсия, а храната от кухнята й помага да закрепи месеца.

"Те така - мизеруваме. Това е. Има всичко, всичко се продава, ама отминавам го – гледам хляб и млеко да има. Днес купих боза и хляб", каза още Йорданка.

А почти всички на опашката имат нейната съдба. За това доброволците тук се надяват, че ще се намерят още хора с големи сърца, за да може импровизираната кухня, да се превърне в приятно място за даряване на труд.

Репортаж на Михаела Карабельова и оператора Иван Ставрев: