Нешка Робева: Няма по-страшно от това да се задържиш на върха

Имам всички държавни награди преди промените. Наградите ми спряха през 1987 година. Тогава вече забраниха да се споменават имената ни. Аз никога не съм се вълнувала от това.

Това каза Нешка Робева, която беше гост на Милена Фучеджиева в “Провокативно” по Bulgaria ON AIR.  

“Аз съм герой на социалистическия труд. За което се гордея, защото не всеки ставаше”, разказа треньорката.

“Имаше правила при даването на наградите. Не всички спортисти с големи резултати /според резултатите/ на края на годината ги приемаше Тодор Живков. Правеше се голям празник за всички български спортисти, бяха почитани от държавата си.” 

“Когато ти преживяваш едно състезание, когато в главата ти е – хората чакат, хората се радват, дали ще издържим това, когато си на върха, трябва да задържиш върха. По-страшно нещо от това няма. Това ми е отнемало цялата енергия”, сподели Робева,

Тя разказа как е започнал нейният път като състезател по художествена гимнастика при Жулиета Шишманова. След година и половина тренировки младата състезателка заминава за Световното първенство, където печели бронзов медал. 

“Когато се върнах, бях толкова засрамена”, спомни си тя.

На въпроса откъде е придобила своята амбициозност и непреклонност, Робева отговори: “Още от училище, в русенската гимназия, нас винаги са ни възпитавали да бъдем различни, да бъдем в авангарда.”

Според нея разликата между сегашните деца и тогавашните е, че амбицията за постигането на успехи е в по-голяма степен на родителите. Робева обърна внимание, че днешните деца не познават големите ни спортисти: "Вижте колко наши спортисти заради заплатите отиват на друго място. Децата нямат този пример, нямат идолите в спорта”, каза тя.

“На децата, които тренират, казвам: Ако вие бягате от умората, как тогава вашият организъм ще бъде по-издръжлив. Когато достигнеш точката на умората и продължиш нататък, ще видиш, че става по-леко, когато тренираш повече. В същото време искат шампионските титли и медалите.”

“На първо място е стремеж да преодоляваш трудностите. Спортът не е само медали. Има значение, когато си побеждавал многократно себе си, побеждавал си умората, нежеланието, глада, болките. Спортът подготвя хората за живота по начин, по който никое друго занимание не може. Спортът учи да губи и да не падаш”, заключи легендарната треньорка.