Само 40 от бежанците в България работят

Едва 40 от бежанците у нас работят и са се хванали сами да изкарват прехраната си. Някои от тях се трудят като шивачи, други - като златари. Повечето обаче са в дюнерджийниците. От Агенцията по бежанците пускат обяви, за да намерят препитание и на други. Истината е обаче, че българите трудно възприемат сирийци или афганистанци да работят при тях, смятат експертите, цитирани от "Стандарт".

Цифрите показват, че през миналата година 20 391 чужденци от Близкия изток са потърсили закрила у нас. Те са влезли в регистрите, свалени са им пръстови отпечатъци. Статут на бежанец е даден на 4708 души, а хуманитарен - на 889 души. Официални откази са получили едва 623 души. 14 567 души просто са избягали, без да дочакат решение на молбата си, и са продължили на запад към Германия, Дания и Швеция, където са роднините им. 

През тази година до 1 април от 3160 души, подали документи, 2649 не са дочакали края на процедурата и са поели към Западна Европа. Бежанци са станали 137 души, 87 са с хуманитарен статут, а отказите са 73, разказа Атанас Младенов, шеф на центъра "Военна рампа" и шеф на отдел "Производство за международна закрила" в Регистрационно-приемателния център в София.

Факт е, че в момента двата бежански центъра в София са полупразни. "Враждебна" въобще не работи, "Овча купел" е със 163 души от капацитет от 860, а "Военна рампа" приютява 370 човека при капацитет 800 души. Същото е положението и с разпределителния център в Харманли. 

"Преди 90 на сто от хората в центъра "Военна рампа" бяха сирийци, предимно араби и много по-малко кюрди. Сега от 350 души 203 са сирийци, и то кюрди, а останалите са афганистанци и иракчани", казва още Младенов.

Експертите не смеят да дават прогнози по какъв път ще поемат и през кои държави ще минат стотиците хиляди мигранти, които в момента са в Гърция и Турция. Не е изключено при нова вълна полупразните бежански центрове у нас да се напълнят.

Докато сирийците лесно получават статут на бежанци, особено като споменат ИД, то афганистанците се борят за хуманитарен статут. Затова се налага да разказват по-цветни истории, които да убедят властите.

"Искам да остана в България, уча усилено езика, след това ще си намеря и работа", казва пред изданието 23-годишният афганистанец Семир от центъра във "Военна рампа", който е абсолютното изключение сред мигрантите. 

Той говори добър английски, има висше образование магистърска степен по финанси от университета "Индира Ганди" в Ню Делхи. С него в центъра са годеницата му - 20-годишната Зарлаш, майка й, сестра й и баба й. Макар и да не е станал официално част от семейството на Зарлаш, Семир се чувства глава на фамилията. Бащата на годеницата му е убит. 

Самият Семир работел като одитор на проекти в британското посолство в Кабул, преди да бъде отвлечен от местни криминални бандити. За свободата му поискали $50 000. Той избягал и тръгнал през Иран и Сирия към Истанбул. Там стоял месец, за да убеди Зарлаш и фамилията й да го последват. Когато те стигнали турския мегаполис на Босфора, платили по $2500 на човек, за да ги прекарат през границата на Европейския съюз. 

"Не съм искал да ходя в Германия или другаде, стовариха ни в центъра на София, отидохме при първия полицай и казахме, че сме мигранти. Искам просто сигурност и нормални условия за живот. В Афганистан може да ти се случи буквално всичко на улицата и няма кой да те защити. Така е от година и половина - две, след като смениха стария президент. Искам сам да си вадя хляба, не да вися на помощи от която и да е държава и да ям консерви", разказва Семир.

Как точно е избягал от похитителите си Семир не иска да разкаже, като твърди, че това е дълга история.