Не просто тухла в стената

Собственият му биограф го определя като неспособен да работи с хора. Художникът Джералд Скарф, негов стар познат, го нарича “мегаломан”. Ник Мейсън, най-старият му приятел, писа за него: “когато смята, че нещо си струва спора, той хвърля всичко, за да спечели този спор - и това “всичко” може да бъде направо страшно”. В аналите на музикалния бизнес името му ще остане с най-продължителния и ожесточен съдебен процес за авторски права, воден при това срещу собствените му доскорошни колеги и приятели. Това горе-долу изчерпва портрета на Роджър Уотърс. Всъщност с една малка добавка: за много хора той е най-талантливият композитор и автор на текстове в историята на рокмузиката.

УОТЪРС, ТВОРЧЕСКИЯТ ГЕНИЙ зад явлението Pink Floyd, има срещу фамилията си повече рекорди от кой да е друг музикант през ХХ век. До момента групата е продала над 200 милиона албума по цял свят - показател, по който отстъпва единствено на “Бийтълс”. The Dark Side of the Moon е вторият най-продаван албум изобщо в историята на музиката (след Thriller на Майкъл Джексън). От излизането си през 1973 година той се задържа в класацията Топ 100 на Billboard изумителните 741 поредни седмици - чак до 1988. Дори и сега, четири десетилетия по-късно, от него се продават средно 8000 копия седмично. Колкото до The Wall, албума-изповед на самия Уотърс, той е третото най-продавано музикално произведение в Съединените щати. А изпълнението му наживо в току-що обединения Берлин през 1990 и до днес е един от най-грандиозните рок концерти на всички времена, привлякъл на ливадите зад Бранденбургската врата около четвърт милион души. Изобщо изумителна популярност за човек, посветил цялото си творчество на темите за отчуждението и самотата в съвременния свят.

ДЖОРДЖ РОДЖЪР УОТЪРС се ражда на 6 септември 1943 в малко селце в графство Съри, Англия. Така и не успява да види баща си. Ерик Уотърс, учител по професия и убеден комунист, е убит само четири месеца по-късно край Анцио, в Италия. Войната и загубата на скъпи хора ще се превърнат в централна тема за Уотърс (дори и сега той призовава посетителите на сайта си да му пратят фотографии на свои близки, загубени във война, и после ги прожектира по време на концертите).

Като ученик в Кеймбридж се запознава с със Сид Барет (чието истинско име също е Роджър). През 1962 в Лондон среща Ник Мейсън и Ричард Райт и тримата започват да свирят заедно - Роджър на китара, Ник на барабани, Рик - на какъвто клавир му попадне. Импровизираната група сменя няколко имена - Sigma 6, The Meggadeaths, The Abdabs, The Tea Set, преди през 1965 да се спре на Pink Floyd. Уотърс вече е привлякъл стария си приятел Барет за вокалист и автор на текстовете. Но Сид все по-тежко затъва в наркотиците и след първия студиен албум през 1967 групата решава да се раздели с него. Уотърс кани за вокалист друг свой познат от Кеймбридж, Дейвид Гилмор, а сам се заема с композирането и писането на текстовете.

ОСТАНАЛОТО Е ИСТОРИЯ: The Dark Side of the Moon, изцяло по стихове на Уотърс и с предимно негови композиции, се превръща в сензация и утвърждава Pink Floyd като най-яркия символ на прогресив-рока. Wish you were here (1975) и Animals (1977) също имат огромен успех, за да се стигне до The Wall (1979), смятан от мнозина за зенита на групата. С всеки следващ албум обаче Уотърс настоява да играе все по-значима роля, за явно неудоволствие на Дейвид Гилмор и останалите двама. Следващият албум, The Final Cut (1983), е по същество солов албум на Роджър, в който останалите участват само като изпълнители. След него различията стават непреодолими и Уотърс напуска. След две години съдебни разправии най-накрая успява да се споразумее с останалите за авторските права върху дотогавашните албуми и започва солова кариера - не особено успешна.

Най-яркият проблясък е споменатият концерт “Стената” в Берлин през 1990. През 2010, в чест на 20-ата годишнина от него, Уотърс реши да подготви ново световно турне - както сам призна, последното му.

 “АЗ НЕ СЪМ БИ БИ КИНГ или Мъди Уотърс, не съм голям вокалист или невероятен инструменталист - обясни Роджър в едно интервю за AP. - Но все още имам нещо за казване, имам своята лебедова песен. Това ще бъде тя”. Завидна лебедова песен, ако се съди по първата половина от турнето в Северна Америка. То се превърна в едно от събитията на 2010 година и донесе 89 млн. евро приход. Заради колосалния успех Роджър го удължи на два пъти - добри новини и за българската публика, която ще го види на стадион "Васил Левски" на 30 август догодина. 

Уотърс признава, че и досега запазва почти маниакалния стремеж да контролира сам събитията. “Чувствам се доста по-щастлив, защото не ми се налага да се преструвам, че работя в екип”. Което очевидно дава резултат, защото по единодушното мнение на критиката The Wall e “едно от най-амбициозните и завършени рок представления в историята” (Daily Mail). А The Financial Times в един очерк за Уотърс припомни как през 1976, когато някои го подозираха в изчерпване, солистът на Sex Pistols Джони Ротън се разхождаше по улиците с фланелка “Мразя Pink Floyd”. Трийсет и пет години по-късно все по-малко хора знаят кой е Ротън. Но Роджър Уотърс е още тук.