България и още 16 държави се обявиха срещу орязването на средствата от ЕС за земеделие

България и още 16 държави от Европейския съюз настояват средствата за земеделие и кохезия да бъдат запазени в следващия дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2028–2034 г.

Позицията е изложена в съвместно писмо до ирландския премиер Михол Мартин, чиято страна председателства Съвета на ЕС. Документът е подписан на 2 октомври от лидерите на България, Италия, Румъния, Кипър, Хърватия, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Словения, Словакия и Испания.

Мелони и Дан координират инициативата

Инициативата е координирана от италианския премиер Джорджа Мелони и румънския президент Никушор Дан в момент, когато преговорите за новата Многогодишна финансова рамка навлизат в решаваща фаза, съобщи БГНЕС.

17-те държави признават необходимостта от повече средства за новите предизвикателства пред ЕС, сред които сигурността и отбраната, конкурентоспособността, свързаността, енергийната сигурност и устойчивостта.

Според тях обаче финансирането на тези приоритети не трябва да бъде за сметка на Общата селскостопанска политика и Кохезионната политика.

Лидерите подчертават значението на двете политики за икономическото сближаване между държавите и регионите, развитието на селските и по-слабо развитите райони, функционирането на единния пазар и продоволствената сигурност.

Германия и още 5 страни искат по-малък бюджет

Позицията на 17-те държави се сблъсква с тази на Германия, Дания, Нидерландия, Австрия, Финландия и Швеция.

Шестте страни, които са сред основните нетни вносители в бюджета на ЕС, настояват предложената от Европейската комисия финансова рамка от близо 2 трилиона евро да бъде намалена с няколкостотин милиарда евро.

Те искат повече средства да бъдат насочени към сигурността и отбраната, конкурентоспособността, миграцията и европейския суверенитет и се противопоставят на ново общоевропейско задлъжняване.

Предлагат нови източници на приходи

България и останалите държави от групата предлагат допълнителните финансови нужди на ЕС да бъдат покрити и чрез нови собствени ресурси за европейския бюджет.

Те допускат също по-постепенно изплащане на задълженията по NextGenerationEU и ограничено използване на общи европейски дългови инструменти за ясно определени стратегически приоритети.

Спорът ще продължи в следващите етапи от преговорите за Многогодишната финансова рамка за периода 2028–2034 г.

Снимка: БГНЕС