Даниил: Единството на България се пази с вяра, любов и добри дела

Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил отслужи тържествена литургия в храм "Св. Архангел Михаил" в столичния квартал "Симеоново" по повод Деня на Съединението на България.

В словото си той говори както за духовния смисъл на празника, така и за историческото значение на Съединението между Княжество България и Източна Румелия.

Притчата за небесното царство

Патриарх Даниил припомни, че днес се почитат Свети архангел Михаил и Свети архангел Гавраил. Той насочи вниманието и към евангелската притча на Иисус Христос за небесното царство, представено като сватбено тържество.

В нея царят, който искал да ожени сина си, поканил множество хора на сватбата. Според тълкуванието на патриарха домакинът е Бог, а женихът е Неговият Син - Исус Христос.

Първоначално поканата била отправена към еврейския народ, но след като тя не била приета, царят наредил да бъдат поканени всички, които могат да бъдат намерени по улиците и пътищата.

Вярата и покаянието са "сватбената премяна"

Патриарх Даниил обясни, че в притчата Църквата е възлюбената невеста на Исус Христос, а всички кръстени са нейни членове.

Отказът на поканените да участват в празненството той свърза с привързаността към земните блага - богатството, имуществото и удоволствията, които могат да отдалечат човека от Бога.

Той припомни и епизода от Евангелието на Матей, в който царят вижда сред гостите човек без сватбена премяна. Този образ, според патриарха, символизира душата, която не е очистена.

"Сватбената премяна" на вярващия са вярата и покаянието, посочи Даниил. Той призова хората да не подхождат с безразличие към духовния живот и да не позволяват разсеяността по време на молитва да ги отдалечава от Бога.

Литургията като духовен сватбен пир

Според Софийския митрополит самата тържествена литургия също може да бъде възприемана като сватбен пир.

Той призова вярващите да не търсят оправдания, за да не посещават неделните богослужения, както в притчата поканените намирали причини да не отидат на тържеството, предаде БТА.

Патриарх Даниил говори и за 141-ата годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г.

Той определи историческото събитие като "истинско дело на любовта". По думите му предците ни не са могли да приемат разделението на българския народ и още след Берлинския конгрес започнали действия за освобождаването и обединяването на българите, останали извън пределите на княжеството.

Съединението било осъществено въпреки несъгласието и противодействието на Великите сили. Водени от родолюбие, мъжество и жертвоготовност, българите извършили този акт, за да не остане народът разделен.

Съединението с цената на хиляди жертви

Патриархът подчерта доблестта на българите, които защитили Съединението с цената на хиляди жертви. Само седем години след Освобождението от османската власт българската държава и народът успели да заявят волята си да живеят заедно като свободни хора.

По думите му този пример има важно послание и за днешното общество.

"Много има да ни говори това за състоянието на държавата ни днес, но животът на всеки един човек допринася за това, в обществото да има единомислие", каза патриарх Даниил.

Той посочи, че истинската борба не е между хората, а срещу злото, което ги настройва един срещу друг. Според него омразата, завистта и враждата разрушават обществото и отдалечават хората от Бога.

Патриархът призова вярващите да дават личен пример, че може да се живее без постоянни конфликти и с готовност за взаимопомощ.

Даниил подчерта, че дори малките добри дела могат да бъдат пример и за хората, които вземат решенията за управлението на държавата.

Той призова българите да мислят за бъдещите поколения и да оставят след себе си "един подреден дом" в лицето на държавата, в който младите да искат да живеят и да намират смисъл, радост и топлина.

Според патриарх Даниил именно чрез вярата, любовта към Бога и към човека могат да бъдат съхранени единството на обществото и държавата.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев (Bulgaria ON AIR)