ГЕРБ, ДБ и ПП с остри критики към кабинета "Радев" след първите 100 дни

ГЕРБ, "Демократична България" и "Продължаваме промяната" отправиха остри критики към правителството на Румен Радев след изтичането на първите 100 дни от управлението му.

От ГЕРБ обявиха, че периодът на политически толеранс е приключил, от ДБ определиха управлението като възпроизвеждане на стария модел, а от ПП обвиниха премиера, че вместо да елиминира олигархията, е върнал във властта кадри от предишни политически управления.

ГЕРБ: 100-дневният кредит на доверие е изчерпан

ПП ГЕРБ заяви, че 100-дневният период на политически толеранс към правителството на Румен Радев е приключил. От партията посочват, че оттук нататък ще оценяват управлението спрямо собствените му обещания, заявени приоритети и постигнати резултати.

В позицията на формацията се посочва, че след първите 100 дни кабинетът вече носи пълна отговорност за решенията си в областта на бюджета, цените, кадровата политика, външните отношения и реформите.

От ГЕРБ поставят на първо място състоянието на публичните финанси. Според партията правителството е започнало управлението при дефицит от 5,7% от БВП, като първоначално е обяснявало ситуацията с наследството от предишната власт.

След внасянето на собствен бюджет обаче решенията за разходите, дефицита и дълга вече са изцяло отговорност на настоящото управление, заявяват от формацията.

Критики има и към забавянето на управленската програма, която според ГЕРБ се е появила практически на стотния ден от мандата.

Партията смята, че след години на критики към начина, по който се управлява България, Румен Радев е трябвало по-бързо да представи конкретен план за действията на кабинета.

Критики към кадровата политика и цените

От ГЕРБ атакуват и кадровата политика на правителството, като посочват извършените смени в администрацията и публичните структури.

Партията признава правото на всеки кабинет да сформира собствен екип, но настоява, че смяната на ръководители сама по себе си не представлява реформа.

Според формацията трябва да бъдат показани конкретни резултати по отношение на прозрачността, ефективността и независимостта на институциите.

Цените са друг основен акцент в позицията. От ГЕРБ припомнят, че овладяването им е било обявено за приоритет, и настояват правителството да покаже какъв реален ефект са имали предприетите проверки, комисии и други мерки върху разходите на домакинствата.

Партията отправя критики и към външната политика, като настоява България да има ясни и предвидими позиции в условията на международни конфликти. Според ГЕРБ отстояването на националния интерес предполага самостоятелност, но не и непоследователност пред партньорите и съюзниците на страната.

По отношение на реформите формацията настоява след първите 100 дни да бъдат представени конкретни срокове, законодателни промени, отговорни министри и измерими резултати в съдебната система, администрацията, здравеопазването, образованието и дигитализацията.

От ГЕРБ подчертават, че кабинетът разполага с парламентарно мнозинство, бюджет и необходимите инструменти за управление и затова вече не може да обяснява липсата на резултати с действията на предишни управляващи.

"Първите 100 дни бяха кредит на време. Оттук нататък вноските се плащат с резултати", е основното послание в позицията на партията.

Според ГЕРБ след изтичането на този период Румен Радев вече не може да бъде разглеждан като алтернатива на властта, а като човек, който носи пряка отговорност за управлението на страната.

ДБ: Вместо промяна се възпроизвежда старият модел

"Демократична България" даде силно критична оценка на първите 100 дни от управлението на кабинета "Радев".

От формацията обвиняват правителството, че вместо обещаната промяна възпроизвежда досегашния модел на управление и създава нови икономически и политически рискове.

В позицията се припомня, че Радев е поел властта с безпрецедентно мнозинство и високи очаквания за овладяване на цените, модернизация на икономиката, демонтаж на олигархичния модел и възстановяване на държавността.

От "Демократична България" подчертават, че са започнали мандата като конструктивна, но твърда дясна опозиция, готова да подкрепя реалните реформи, но и да се противопоставя на действия, които според тях представляват имитация на промяна или връщане към стари практики.

След първите 100 дни формацията обобщава оценката си с няколко основни критики: повече дълг и данъчна тежест вместо реформи, кадрова подмяна вместо демонтаж на зависимостите, управленска програма без достатъчно измерими цели, отслабено влияние на България във външната политика и задълбочаване на общественото разделение.

Критики за цените, бюджета и данъчната политика

Според ДБ едно от най-силно заявените обещания на правителството - овладяването на цените - не е изпълнено.

От формацията смятат, че правителството е избрало бюджетна политика с повече разходи за администрацията и силовия сектор, висок дефицит и недостатъчно структурни реформи.

Според тях този модел увеличава риска от по-висок дълг, осигурителна и данъчна тежест за средната класа и икономически активните граждани.

Партията предупреждава, че ценовият натиск не може да бъде ограничен чрез административни послания и проверки, а чрез конкуренция, ефективни регулатори и устойчиви публични финанси.

"Кадрова подмяна вместо демонтаж"

Втората голяма критика на ДБ е насочена към обещанието за демонтаж на олигархичния модел.

Според формацията смяната на едни политически и административни фигури с други не означава премахване на старите зависимости. Партията твърди, че влиянието върху службите, регулаторите, здравеопазването, енергетиката и държавните дружества не е премахнато, а се пренарежда.

Като особено показателен пример се посочва здравеопазването. Според формацията назначенията в Министерството на здравеопазването, НЗОК, парламентарната здравна комисия и медицинския надзор не са част от видим план за прекъсване на корупционни зависимости.

От ДБ предупреждават, че повече публично финансиране и по-силна централизация без промяна в механизмите на управление няма да доведат до реална здравна реформа.

Управленската програма е "календар с пожелания"

Партията критикува и представената около стотния ден управленска програма.

Според ДБ в нея липсват достатъчно ясни изходни показатели, измерими критерии за успех и публичен механизъм за отчетност.

От формацията настояват всяка реформа да бъде обвързана не само със срок, но и с конкретен резултат, по който обществото да може да оценява изпълнението ѝ.

ДБ критикува външната политика

Сериозна част от позицията е посветена на външната политика.

Според "Демократична България" кабинетът превръща отсъствието от определени международни формати в демонстрация на суверенитет, но на практика така намалява възможностите на страната да влияе върху решения, засягащи европейската сигурност, отбраната, Черноморския регион и бъдещата архитектура за сигурност.

Формацията критикува дистанцирането от инициативите за следвоенната сигурност на Украйна и от формати за обща противовъздушна отбрана.

Според партията защитата на националния интерес изисква активно участие в общите европейски политики, свързани не само със сигурността, но и с инвестициите и икономическото развитие.

От ДБ отправят критики и към противоречивите сигнали към САЩ, Турция и Русия, които според тях създават впечатление за непредвидимост във външната политика.

Обвинения за разделение след убийството в Пловдив

От формацията обвиняват правителството и в задълбочаване на политическото противопоставяне в страната.

Като пример се посочват изявленията на премиера след убийството на Георги Кузев в Пловдив. Според ДБ вместо да бъде представен конкретен план за противодействие на радикализацията и да бъде потърсена отчетност от службите, отговорността е била политически прехвърляна към опозицията.

Партията предупреждава, че подобна реторика не противодейства на радикализацията, а може допълнително да засили общественото разделение.

Опасения за натиск върху обществените медии

"Демократична България" отправя критики и за отношението на представители на управляващите към обществените медии.

Според партията противопоставянето между БНТ и БНР и оценяването на това кои медии спазват определени стандарти създава риск властта да започне да определя кои медии са "правилни".

От ДБ настояват, че обещанието за освобождаване на обществените медии от политически контрол трябва да бъде изпълнено чрез гаранции за независимостта им, а не чрез публични оценки от представители на управляващото мнозинство.

Последният основен акцент е състоянието на прокуратурата и съдебната система.

Според формацията публичното недоволство от зависимостите в системата не е достатъчно, когато правителството разполага с широко политическо мнозинство.

Партията настоява за конкретна оценка на проблемите, законодателен план и реални действия за гарантиране на разделението на властите, отчетността на прокуратурата и независимостта на съда.

"Демократична България" заявява, че ще продължи да бъде коректив на едноличната власт и ще засилва опозиционната си роля.

Според формацията избирателите не са дали мандат за "нов управител на старата система", а за нейното действително преобразяване.

ПП: Радев не е "елиминирал олигархията"

"За 100 дни премиерът Румен Радев каза, че е "елиминирал олигархията" в политическата власт - като напълни властта със службогонци от стария политически модел", заявяват от "Продължаваме промяната" в своя официална позиция във Facebook.

От партията посочват редица назначения, които според тях показват връщане на кадри, свързани с предишни политически управления.

ПП атакува назначенията в здравеопазването

От "Продължаваме промяната" твърдят, че премиерът е преборил олигархията в здравеопазването, като е върнал начело на "Медицински надзор" Иванка Динева - номинацията на ГЕРБ-СДС за управител на НЗОК през 2023 г.

От ПП посочват още, че в същата агенция Християн Гьошев - кандидат за депутат от "ДПС - Ново начало" - е получил няколко функции.

За зам.-министър е бил назначен Петко Салчев - официалната номинация на ГЕРБ за управител на НЗОК през 2020 г. От ПП припомнят, че Салчев е останал на поста до 14 август 2026 г., когато е бил освободен по собствено желание.

Критики към назначенията в енергетиката

От партията допълват, че Радев е преборил олигархията в енергетиката, като е назначил за зам.-министър Кирил Темелков - бивш изпълнителен директор на "Булгартрансгаз" по време на управлението на ГЕРБ.

През юли от борда на АЕЦ "Козлодуй" е бил отстранен ядреният експерт проф. Георги Касчиев. На негово място е бил назначен Драгомир Димитров - бивш шеф на разузнаването и бивш щатен служител на ДС, без професионален опит в ядрената енергетика, посочват от ПП.

Земеделието също е в списъка с критики

Премиерът е преборил олигархията в земеделието, като е направил министър Пламен Абровски - бивш депутат от ИТН и техен кандидат за земеделски министър, който непосредствено преди това е бил съветник на министър Георги Тахов в кабинета "Желязков".

"Абровски беше и един от основните политически гласове срещу действията на държавата през 2022 г., когато тя си върна лабораторния контрол на "Капитан Андреево" и отстрани частната фирма "Евролаб 2011". Тогава Абровски атакуваше действията на правителството и твърдеше, че целта е "една частна фирма да се замени с друга". Разследващи медии свързваха "Евролаб 2011" с Христофорос Аманатидис - Таки", припомнят от ПП.

Янислав Янчев, който е бил зам.-министър на земеделието при Желязков, отново е заел поста и при Радев.

Стоян Тошев, който е бил зам.-министър при Желязков, при Радев е получил Изпълнителната агенция по горите.

Спорни назначения в транспорта и външната политика

ПП твърди, че Радев е преборил олигархията в транспорта, като е имал намерения да назначи бившия председател на парламента от ИТН Ива Митева за зам.-министър.

Бившият депутат от ИТН Златомира Мострова е получила място в ръководството на железопътната инфраструктура, допълват от партията.

"Пребори олигархията и във външната политика, като направи министър Велислава Петрова-Чамова - номинирана от ИТН за здравен министър, образователен министър и еврокомисар", допълват от ПП.

В регионалното развитие пък е назначил Павлета Пеловска за зам.-министър - посочвана в изборни документи на ЦИК като упълномощен представител на ГЕРБ-СДС в София.

В новото ръководство на АПИ е влязла Людмила Елкова - бивш зам.-министър на финансите в кабинета "Орешарски".

Критики и за околната среда

Радев е преборил олигархията в околната среда, като е назначил отново Атанас Костадинов - зам.-министър при Желязков през 2025 г., а през 2026 г. отново зам.-министър - този път при Радев.

На 9 юни Костадинов е бил тихомълком освободен от поста, без официално да се посочат причините, отбелязват от ПП.

Спорни назначения в държавните дружества

В държавните дружества Радев е назначил за изпълнителен директор на държавната "Автомагистрали" Иван Кунев - бивш общински съветник и член на ГЕРБ.

В борда на ВиК холдинга е и Пламен Манолов, ръководил "Национална спортна база" между 2014 и 2022 г. - период, в който натрупаната загуба на НСБ достига 30 млн. лв.

До него се нарежда и Манол Генов - министър на околната среда и водите в кабинета "Желязков", който след смяната на властта е получил място в борда на ВиК холдинга, изреждат от ПП.

От ПП допълват, че Радев е преборил олигархията в държавните агенции, като е сложил временно начело на ДАМТН Стоян Стоев - бивш депутат от ГЕРБ-СДС, кандидат за кмет на ГЕРБ и дългогодишен ръководител на партията в Сандански.

В Министерския съвет Радев е направил главен секретар Камелия Нейкова, оглавявала ЦИК по предложение на ИТН.

Николета Кузманова - бивш депутат и зам.-председател на Народното събрание от ИТН - е станала началник на кабинета на председателя на парламента от управляващите.

"Пламен Славов, който е сред гласувалите за Делян Пеевски за председател на ДАНС през 2013 г., днес е зам.-министър на културата. Антон Кутев и Явор Гечев също са подкрепили тогава избора на Пеевски, а днес са народни представители от "Прогресивна България"", подчертават от ПП.

ПП атакува и назначенията в службите

Според "Продължаваме промяната" Радев е преборил олигархията и в службите, като е предложил Пламен Тончев за председател на ДАНС.

Назначението е минало с гласовете на управляващите, ГЕРБ-СДС и ДПС, припомнят от партията.

От ПП са категорични, че това не е разграждане на модела и със сигурност не е "елиминиране на олигархията" от политическата власт.

"Напротив - старият модел се върна с още по-голяма сила. Същите кадри, същите зависимости и същите службогонци отново се наредиха по министерства, агенции и държавни дружества - само че вече под ново знаме", изтъкват от партията.

По тази причина от "Продължаваме промяната" питат гражданите как Румен Радев е "преборил олигархията" в техните региони.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев (Bulgaria ON AIR)