България може да избегне воден режим с по-добро управление на водата, смята учен от БАН

В предаването "В развитие" по Bloomberg TV Bulgaria проф. Емил Гачев предупреди, че Североизточна, Северозападна и Югоизточна България са най-застрашени от засушаване, а основният проблем е неефективното разпределение на водните ресурси

България не използва рационално водните си ресурси и при по-добро съхраняване и преразпределение на наличните количества страната би могла да избегне сериозни проблеми с водоснабдяването въпреки тенденцията към по-сухи лета и неравномерни валежи, коментира той.

По думите му Североизточна, Югоизточна и Северозападна България са най-уязвими към засушаване, тъй като се намират далеч от планинските райони, където се формират основните водни запаси. Затова именно Югозападна България изпитва най-малки затруднения с водоснабдяването.

Проф. Гачев отбеляза, че един от най-сериозните проблеми е организацията на водоснабдителната система. Много малки населени места разчитат на собствени водоизточници, които при продължителни сухи периоди не могат да осигурят необходимите количества вода и така се стига до режим.

Според него изграждането на нови язовири може да бъде частично решение, но подобни проекти изискват сериозни инвестиции и оказват значително въздействие върху околната среда.

„Изграждането на язовири е решение донякъде, но това е и голяма инвестиция, а язовирите променят ландшафта и нарушават екологичното равновесие на големи територии. Затова строителството им трябва да се прави пресметливо“, заяви той.

Гачев се обяви и против изграждането на мини ВЕЦ-ове, тъй като според него произведената енергия не оправдава екологичната цена. Вместо това страната трябва да насочи усилията си към модернизиране на водната инфраструктура, ограничаване на загубите по мрежата и по-ефективен контрол върху потреблението.

По думите му климатичните промени вече влияят върху състоянието на почвите. По-високите температури увеличават изпарението, а в някои райони летата стават все по-сухи. В същото време се наблюдава увеличение на интензивните валежи, които ускоряват ерозията на почвата, особено когато тя е оголена след традиционна обработка.

„В България се наблюдава увеличаване на интензивните извалявания, които носят риск от стихийна ерозия на почвата“, предупреди експертът.

Той обърна внимание и на ролята на горите като естествена защита срещу наводненията и засушаването. Според него горската покривка задържа валежните води, подпомага постепенното им освобождаване, овлажнява въздуха и намалява риска от пожари, като същевременно подобрява влагата в съседните земеделски земи.

Проф. Гачев посочи, че незаконната сеч и унищожаването на стари гори представляват сериозен проблем както за природата, така и за възможността реално да се проследяват загубите на горски фонд.

„Обществото трябва да осъзнае, че старата гора е изключително важна и като ландшафт е много по-ценна от стойността на дървесината в нея“, каза още той.

Експертът припомни, че през миналия век в България масово са създавани борови насаждения с цел ограничаване на ерозията. В условията на затоплящ се климат обаче много от тях вече изсъхват, което налага търсенето на по-подходящи дървесни видове за възстановяване на ерозиралите терени.