Сметната палата: С парите за предотвратяване на катастрофи се купуват униформи в МВР

България заема водещи позиции по брой загинали при пътни инциденти, но действията срещу пътния травматизъм остават неефективни и оскъдни.

Въпреки че в специализирания Фонд за безопасност на движението са събрани над 500 милиона лева, по-голямата част от тях не се използва заради лошо управление и административни пропуски в МВР.

Парите, предназначени за предотвратяване на катастрофи и спасяване на човешки животи, се харчат нецелесъобразно - за ремонти на полицейски управления, униформи, офис консумативи и събития като "Пътен полицай на годината".

Ръст на тежките инциденти на пътя

На този фон статистиката отчита постоянен ръст на ПТП-тата, както и на броя на ранените, особено в тежко състояние.

Тези заключения са част от доклад на Сметната палата, изготвен след одит на тема "Ефективност на контрола, осъществяван от органите на МВР и приносът на Фонда за безопасност на движението за повишаване на пътната безопасност".

Инспекцията обхваща дейността на вътрешното министерство за периода от началото на 2021 г. до средата на 2025 г.

Според доклада, МВР не управлява ефективно средствата от Фонда за безопасност на движението. Дейностите, финансирани чрез него, които оказват пряко влияние върху подобряването на пътната безопасност, са в много малък обем и не допринасят за ограничаване на пътния травматизъм.

Управлението на средствата от Фонда не е извършвано в съответствие с нормативно определените принципи за ефективност, икономичност и прозрачност.  

Липсва задълбочен анализ за причините на ПТП, както и разписани съществени мерки за намаляването им.

В МВР не се събира и анализира информация за броя на ПТП, които не са посетени от полицейски екипи. За одитирания период в България са настъпили общо 485 100 броя ПТП, от които 146 592 са посетени от органите на МВР, което представлява едва 30 на сто от произшествията.

Сметната палата прави критични забележки и относно тромавите процедури по обществени поръчки и ниската събираемост на наложените санкции.

Приходи, разходи, остатък

За конкретния период приходите, постъпили във Фонда за безопасност на движението (ФБД), са общо 428 млн. лева, като тези средства се събират единствено от глоби за нарушения на Закона за движение по пътищата, установени с камери.

Към юни 2025 г. Фондът реално разполага с 523,4 млн. лв. Тези средства са натрупани с годините от създаването на Фонда през 2011 г. - т.нар. „преходен остатък“, който по закон не се губи в края на годината, а се прехвърля за следващата.

Натрупването на този огромен ресурс се обяснява със следните причини:

• Приходите ежегодно надвишават разходите

Средствата от глоби, събрани чрез камери, постъпват постоянно, но не се оползотворяват своевременно

• Административни и организационни слабости

Констатирано е сериозно забавяне в реализацията на одобрените дейности поради честа смяна на ръководството на МВР и липса на подготвени кадри за обществени поръчки.

• Прекратени обществени поръчки

Делът на провалените процедури е висок, като през 2024 г. почти всяка трета поръчка е била прекратена.

• Ограничен достъп за други институции

Поради пропуски в нормативната уредба, общините и други организации практически са ограничени да кандидатстват за финансиране на техни проекти за безопасност.

Докладът отчита, че поради инфлацията от 28% за одитирания период, блокираните в МВР 523 млн. лв. за пътна безопасност вече се равняват на 408 млн. лв. спрямо цените от 2021 г.

Одиторите прогнозират, че при запазване на сегашния модел на управление, до края на 2028 г. неизползваните средства ще надхвърлят 873 млн. лв.

Катастрофи и жертви

През 2024 г. се наблюдава намаление на броя на загиналите при ПТП - 478 души, което е с 15% по-малко спрямо 2021 г., установява Сметната палата. 

Всички останали показатели обаче се влошават - броят на катастрофите нараства устойчиво (с 11% за периода), увеличават се ранените (ръст от 19%) и тежко ранените (ръст от 30%).

Сметната палата анализира причините за ПТП и местата, където те се случват, за да установи дали са ефективни действията на МВР за предотвратяването им.

Санкции и административнонаказателна дейност

Европейската практика показва по-широк спектър от мерки спрямо българската система, като е налице обща тенденция към увеличаване на санкциите.

• В Естония глобите са сред най-високите в ЕС (до 2400 евро).
• Гърция предвижда 2000 евро глоба и 1 година лишаване от правоуправление за скорост над 200 км/ч.
• Във Финландия глобите за алкохол могат да се определят на база на дохода на нарушителя
• Във Франция тежки ПТП с алкохол или наркотици се квалифицират като престъпление "убийство в резултат на ПТП".
• В Нидерландия налагат се глоби и на велосипедисти за ползване на мобилни телефони.
• В Дания, Финландия, Унгария и Полша камерите за скорост задължително се обозначават с пътни знаци, докато в България, Франция и Естония такова изискване липсва.
• В Германия се инвестират значителни ресурси в изследване на участъци с чести инциденти

Прогноза до 2030 г.

Повечето държави са приели дългосрочни стратегии по подхода "Визия нула" (нула смъртни случаи до 2050 г.).

Прогнозата за България обаче е песимистична - страната няма да постигне целта на ЕС за намаляване на жертвите и тежките наранявания с 50 на сто до 2030 г. спрямо нивата от 2019 г.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев (Bulgaria ON AIR)