Старите български занаяти намират нов живот пред туристите в комплекса "Етър"

Днес, на Международния ден на музеите, Bulgaria ON AIR ви пренася в единствения музей под открито небе у нас. Това е етнографският комплекс "Етър". В него се пазят вековни български занаяти, някои от които вече са изчезващи, тъй като няма кой да наследи майсторите.

В архитектурно-етнографския комплекс "Етър" край Габрово традиционните занаяти оживяват пред очите на посетителите.

Един от най-интересните сред тях е гайтанджийството - стар български занаят, който и днес се поддържа жив, благодарение на майстори като текстилния инженер Мирослав Варсев.

От текстилен инженер до пазител на традицията

Мирослав Варсев, който по образование е текстилен инженер, от няколко години работи в дюкяна по гайтанджийство в "Етър"-а.

Там той не само демонстрира техниката, но и съхранява знанията за един почти изчезващ занаят.

По думите на Варсев гайтанджийството представлява изработване на вълнен шнур, който след боядисване и обработка се използва за украса на народни носии като потури, елечета и салтамарки.

Той обяснява, че в миналото гайтаните са били широко разпространени в Османската империя, включително и в армейските униформи, което е създало голям пазар и е стимулирало развитието на занаята в България.

Разцветът на гайтанджийството в България

Варсев посочва, че гайтанджийството достига своя разцвет през XIX век, най-вече в селищата из Стара планина. Там занаяти като този се развиват активно, защото водата в планинските райони задвижва специални машини - чарковете, с които се изработва гайтанът.

Той допълва, че тези занаятчийски работилници са били сред първите форми на текстилна механизация в България, съчетаващи традиция и ранни технологични решения.

Занаяти, които оцеляват само в музея

Днес много от старите предмети от бита вече не се използват в ежедневието, а се изработват основно за сувенири и демонстрации. В "Етър"-а обаче те продължават да имат живот чрез майсторите.

Грънчарят Таня Станева споделя, че част от изделията, като например малките съдове и играчки, днес се правят в по-малки размери, тъй като вече не се използват за работа на полето.

Тя отбелязва, че занаятите се съхраняват благодарение на потомствени майстори, които предават уменията си от поколение на поколение.

Музей, който пази нематериалното наследство

Главният уредник в отдел "Занаяти" на ЕМО "Етър" Росица Бинева подчертава, че съхраняването на нематериалното културно наследство е дългогодишна политика на музея.

Благодарение на тези усилия днес могат да бъдат видени редки занаяти като мутафчийството, гайтанджийството и хлоптарството, които почти не съществуват извън музейна среда.

Занаятчийските дюкяни привличат множество български и чуждестранни туристи. Освен наблюдение на работата на майсторите, посетителите могат да участват и в различни творчески работилници, които събират както деца, така и възрастни, превръщайки комплекса в жив център на традициите.

Вижте повече в репортажа на Анна Минева.

Снимка: БГНЕС