Йотова: Българите в Конституцията на Северна Македония са ключът ѝ за ЕС

Докато българите не бъдат вписани в Конституцията на Република Северна Македония, няма да има напредък за нейното европейско членство. Това не е само българската, това отдавна е европейската политика.

Това заяви президентът Илияна Йотова на среща с председателя на Европейския съвет Антонио Коща. Двамата разговаряха в рамките на 62-рата Мюнхенска конференция по сигурността, като акцент на срещата им беше разширяването на Европейския съюз със страните от Западните Балкани.

Президентът Йотова отбеляза притеснителните сигнали, че ръководството на Северна Македония се опитва да намери лоби сред европейските страни, за да заобиколи първия клъстър от преговорите за присъединяване, в чиято основа са човешките права.

"Няма как България да се съгласи с такава промяна. Надявам се до юни, когато е следващата среща на върха на ЕС за Западните Балкани, да се намери решение на въпроса със Северна Македония, ако страната все още иска да се присъедини към съюза", подчерта българският държавен глава.

Среща с Николай Младенов за Съвета за мир

На Мюнхенската конференция президентът Йотова разговаря и с Николай Младенов – върховния изпълнителен представител за Газа на Съвета за мир, създаден от американския президент Доналд Тръмп.

"Г-н Младенов ме увери, че повече яснота за функционирането на Съвета за мир ще има на срещата във Вашингтон на 19 февруари. На какво ниво ще бъде представена България, ми е много трудно да кажа. Аз няма да присъствам, тогава трябва да издам укази за служебен кабинет и насрочване на изборите за Народно събрание", заяви Йотова.

Европа трябва да се събуди за своята независимост

"Твърде дълго Европа беше във ваканция, както каза германският канцлер Фридрих Мерц, и е време да се събуди за собствената си независимост по отношение на отбрана, развитие на индустрията, икономика, производство. Европа осъзна, трябва да вземе съдбата си в свои ръце", каза президентът.

"Има нещо счупено в международния правов ред. Това е основното послание на Мюнхенската конференция. Световните и европейските лидери осъзнават, че светът е много променен и бързо трябва да се ориентираме в новите тенденции", подчерта тя.

Пред българските журналисти Йотова посочи, че отдавна се говори за самостоятелна европейска отбранителна система, но тя вече е осъзната необходимост.

"Не става въпрос за структура, която да се противопоставя на НАТО, а европейският стълб в Алианса да бъде по-силен", коментира държавният глава.

Йотова подчерта, че дълги години Европейският съюз работи с неадекватни документи и голяма бюрокрация, която блокира развитието му.

Тя изтъкна доклада за конкурентоспособността на Марио Драги, който е поставил точна диагноза за състоянието на ЕС, но почти нищо не е реализирано от предложенията в него.

Франция срещу Германия – европейското производство

Президентът отбеляза зараждащото се противоречие между двете големи държави Франция и Германия по отношение на производството.

"Докато Франция е привърженик на производство изцяло в Европа, то Германия подкрепя част от европейското производство да остане в трети страни. Трябва да изработим българската позиция по този важен въпрос", изтъкна Йотова.

Държавният глава посочи, че българският глас в Европа трябва да бъде достатъчно силен.

"Трябва да защитаваме националния интерес и заедно с европейските си партньори да търсим най-адекватните решения", заяви тя.

На въпрос дали България остава надежден партньор предвид политическата нестабилност, Йотова отговори, че не само европейските ни партньори, но и балканските ни съседи следят отблизо политическата ситуация у нас.

"Те се надяват на стабилно мнозинство след изборите през април", добави президентът.

Снимка: БГНЕС