Глината се вае със сърце: Шесто поколение грънчар в Стария Созопол (ВИДЕО)

Стар занаят като грънчарството се възражда в Созопол.

Андон Орлов е шесто поколение потомствен грънчар. Спомените от детството му са с колелото, на което учи занаята от баща си и дядо си.

"В началото малко трудно ще направиш нещо. Първите стъпки са да се научиш да центрираш глината, да я размачкаш и усетиш. Много е важно да я владееш, да успяваш ти да я покориш, а не тя да прави каквото си пожелае като жив материал", сподели тънкостите  Андон Орлов.

Той завършва училището за приложни изкуства в Троян, след което сбъдва мечтата си – започва бизнес с керамика в стария град в Созопол. Първо като сергия, а днес вече магазин, в който събира не само свои, но и произведения на други автори.

"Българите са много близо до глината, до земята, до корена и на нас ни е много присъщо. Лесно мога да им обясня и да вникнат в самото създаване на съда. Бързо си го припознават и разбират, че имат нужда и си го взимат. Чужденците се възхищават на всичко, но винаги нещо им е голямо или тежко, за което нямат място в багажа. За тях намаляваме размера със сувенирите, за да могат да ги пренесат. Те биха се впечатлили повече от ръчно направени магнит или чаша, за да могат да го занесат здраво и лесно", каза майстор-грънчарят.

Андон е категоричен, че не би намерил друга работа, която да му носи толкова приятни емоции.

"Много е мило, понеже винаги успяваш да зарадваш някой, да научиш нещо от него, да му предадеш нещо и да останат хората доволни от разговора, от покупката, а също и да имаш възможността да си направиш нещо сам", не крие задоволството от работата си Андон.

Точно възможността да направиш нещо уникално за себе си чрез глината е най-голямата атракция сред туристите: "В началото като дойдат гледат, че правя нещо и аз спирам и започвам процеса от самото начало, за да видят как от топка глина правиш произведение и един вид изкуство. Децата са най-щастливи, искат да пипнат, да се изцапат. На по-смелите винаги им даваме шанс".

Докато се запознаваме с различните разновидности на грънчарството, на колелото сяда Надежда. Тя е родом от Кюстендил, но от години живее в Америка, където иска да отнесе спомен от родината.

"Винаги съм проявявала много интерес към керамиката и глината, чела съм много, ходили сме по музеи. Бях го споделила съвсем спонтанно на леля, че бих искала сама да си направя съдче. Този съд го направихме вчера, престоя цяла нощ, току-що направихме и дръжката и вече е готов за печене и глазиране... Много е готино с ръцете си да изработиш нещо. Обичам да пия кафе и си имам собствена чаша, в която мога да го правя", каза развълнувана Надежда.

Майсторът-грънчар вярва, че докато има хора, които откриват уникалността в занаята, той ще остане жив. 

Вижте повече в репортажа на Благовест Илиев.