Румен Радев сезира КС заради отказа на НС да разгледа референдума за еврото

Президентът Румен Радев обяви, че ще внесе дело в Конституционния съд заради отказа на Народното събрание да разгледа предложението му за провеждане на референдум относно въвеждането на еврото през 2026 година.

Преди няколко дни председателят на НС Наталия Киселова върна предложението, което означава, че то няма да се разглежда от депутатите в пленарната зала. 

свързани

Близо сме до критериите за Еврозоната, но обществото е разделено

"Манипулациите, че предложеният от мен референдум е срещу еврото, са обида за интелекта на българите", заяви президентът пред журналисти.

Държавният глава заподозря страх в народните представители от гласа на гражданите. Радев получи подкрепа от част от партиите в опозиция, но бе остро критикуван от партийните лидери на водещи партии в управлението.

Президентът излезе и с изявление по темата:

Моето предложение вече дава резултат - най-сетне започнаха дебати за реалната ни готовност  да приемем еврото следващата година. Най-сетне чухме от устата на господата Пеевски и Борисов думите цени и нужда от контрол. Твърде късно и под натиск.

Искам да обърна внимание на хода процесите, които се развиха в една наскоро приела еврото страна - цените на основни стоки и особено услуги нараснаха значително и бързо няколко месеца преди въвеждането на еврото, с приемането на конвергентния доклад. Впоследствие със самото въвеждане на еврото се наложи да се въведат и ценови тавани на редица стоки, но това е временна мярка.

И тук въпросът е - може ли това да се случи и у нас? Искрено се надявам да не стане. Но  пренебрегването на проблема, липсата на финансови буфери, на адекватни органи и навременни мерки, от една страна, и фактът, че 30 % или всеки трети българин е в риск от бедност, а под прага на бедност са 1 300 000 български граждани според НСИ, генерира определени рискове и ние не трябва да си затваряме очите за тях. Характерът на тези рискове е такъв, че именно хората с и без това нисък стандарт могат да го понижат още повече за кратко време, докато на икономиката, дори при ускорен растеж в Еврозоната, за което се надяваме всички, ще й трябват години, докато им върне стандарта. 

свързани

"Възраждане": Влачат ни насила към Еврозоната и искат да ни ограбят

Росен Желязков за еврото: Няма да има спекула, разчитам на бизнеса

Затова очаквах едновременно с изпращането на искане за извънреден доклад да видя и пакет от мерки. Не ги видях и месец по-късно при приемането на бюджета. На 5 май излязоха и данните от Министерството на финансите, че постъпленията за първото тримесечие в бюджета изостават с 20 процента на фона на рекордни разходи, заеми и регионални дисбаланси.

Затова и предложих всенародно допитване за готовността ни като държава и като общество да приемем еврото през 2026 г., защото и ползите, и рисковете, лягат върху хората. И именно управляващите са тези, които трябва да ги информират откровено, да ги убедят и да потърсят тяхната подкрепа. Ако не я получат, ще имат една година да ги убедят, но не със заклинания, а с реални действия.

За разлика от множеството народни представители, които загърбиха конституционния си дълг да представляват не само своите избиратели, а всички български граждани, аз ще продължа да представлявам всички български граждани, включително бедните, безгласните и несъгласните. Защото солидарността е по-важна от валутата. Загубим ли солидарността, обществената тъкан бързо се разпада.

Пътят към валутата не минава през трупа на демокрацията и закона. Той минава през урните. Затова ще продължа своите усилия българите да бъдат питани на референдум. Ще сезирам и Конституционния съд за безпрецедентното нарушение на законността от Народното събрание в лицето на неговия председател.

Вижте повече в репортажа.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Bulgaria ON AIR