Мисията на Сияна в последния ѝ ден: Да изпрати гривна на дете инвалид

Министърът на вътрешните работи Даниел Митов разпореди всеобхватна проверка на републиканската пътна мрежа след смъртта на 12-годишната Сияна. А недоволството заради смъртта на детето не стихва.

Опечаленият баща на 12-годишното момиче- Николай Попов, призова за още протести и е категоричен, че обществото ни трябва да се "събуди".

Ето какво още написа Николай Попов:

НИЕ СМЕ СИЯНА

Сияна беше дете с мисия на тази черна земя. Да твори добро. Спасяваше животни, хранеше бездомни, искаше да помогне на всяко дете в беда! Картата ѝ за храна в стола на училището винаги свършваше много бързо. Мечтая отново да ми се обади с молба да ѝ заредя парички, защото ги е похарчила да купи на съучениците си сандвич, сокче, шоколад... не ѝ се карах. 

Освен да рисува картини, за които мечтаеше да продава и да дарява на болни деца, Сияна правеше малки красиви гривни от мъниста. Беше си направила страница и влагаше много любов в това. Насърчавах я! И аз, и майка ѝ! Все пак винаги я учихме да е добра, не че имаше нужда, тя беше Ангел на земята.

Казваше, че събира парички! Продаваше ги по 5лв., може би ѝ оставаше левче. С една част от тях да си купи нови материали. А с останалите да помага на болни и бедни деца. Така и си отиде, правейки добро.

Във фаталния ден имала важна поръчка - да изпрати подарък от нейните гривни на болно дете инвалид, което не ходи на училище, а учи от вкъщи. Преди това е изпращала и на други такива деца.

Вълнувала се от няколко дни. Било е важно да свърши това. Дядо ѝ, който се прибира от работа в пожарната, не можеше да ѝ откаже. Той живееше за нея. Качва се на колата. Сяда зад волана. Сияна зад него, баба ѝ до нея на задната седалка, за да я пази... така бдят над нея от бебе.... всички слагат коланите.

Дядо ѝ е стриктен водач и много внимателен, все пак спасява хора на пътя. Бях спокоен, когато се вози с него. Тръгват към Луковит. Изпращат важната пратка и потеглят отново към Телиш, за да са заедно, но уви, няма да бъдем никога с нея заедно на този свят. Летящ с бясна скорост камион се приближава към тях с зигзагообразни движения. Дядо ѝ спира и отбива, да е карал с 40-50 км/ч, с ужас чака чудовището да ги връхлети. Размазва ги, буквално. Сияна е с натрошен череп и размазано лице. Това красиво лице с ангелски сини очи няма да го видя никога вече.

Хора идват на помощ, водачът на ТИР-а не слиза, почват да им помагат. Лекар спира на пътя и държи кървящата главичка на рожбата ми. Благодаря му! Линейките идват, не знам кога, не е било бързо. Сияна тръгва с баба си към болницата. Дишай, дишай, диша до входа и там душата ѝ отлита към небето.

За дядо ѝ се борят колегите му, в началото е в съзнание, иска да умре. Моли ги за черните чували, в които са слагали телата на всички жертви на този шибан път. Разбрал е, че Сияна, неговото слънце, е пострадало тежко. В това време майка ѝ ми звъни, не може да ми каже какво е станало. Само разбирам, че Сияна е зле и пътува към болница.

Сутрината си казах щастлив съм, че сме живи и здрави. Умрях, така умирам всеки ден по няколко пъти на минута. Умирам и ставам. Трябва да продължа заради нея. Заради другите деца, които сме длъжни да спасим. Заради вас, които ми давате кураж, обич и подкрепа.

Прегръщам болните дечица, на които Сияна е помагала. Обичам ги като свои. Искам да ги видя и да им кажа, че Сияна ги обичаше! Не са сами и ние всички сме с тях. Ще умирам и ще ставам още много време. И аз, и майка ѝ, и всички които я обожаваме. Нямаме избор! Ще се боря това да не се случи никога повече!

Елате да се помолим за Сияна! Да кажем "Не" на убийствата на пътя, кротко разрешени от държавата и от заспалото ни общество. Сияна ни събуди.

Бъдете будни!

Ние сме Сияна!

Нека цяла България да дойде в неделя 13ч., 13 април, Цветница, пред храм паметника "Св. Александър Невски" в София. Да се помолим за Сияна и да кажем "Не" на смърта и убийствата, не на безразличието. Да поискаме право на живот! Нещо уж гарантирано от Конституцията.

Нека бъдем с нея и на Лазаровден. Тя беше и лазарка. 

10ч., 12 април, пред кметството и църквата в с. Телиш, област Плевен."