Казусът Пирин - екологията срещу бизнеса

Красен Станчев, който е председател на Комисията за опазване на околната среда във ВНС и автор на първия Закон за опазване на околната среда от 1991г., започна с важното разграничение коя е собствеността на горите. Разликата в България и Австрия например е, че у нас всичко е държавна собственост, а в Австрия, дори и върховете са частна собственост.

Не е такъв обаче случаят с Пирин. Там има частна собственост от средата на 19 век. В края на 90те години обаче, Станчев, коментира, че държавното е управление е стигнало до пълен провал. Като пример той посочи силна ерозия, която е било наложително да бъде спряна в този период, а след като писти стават частна собственост, инвеститорите е трябвало да направят капиталовложения, за да могат да работят и получат търсената възвръщаемост.

Боян Рашев допълни, че острата реакция на Зелените е на база някои от точките включени в новите условия за разработване на Парка, които граничат според него с лудост. Но посочи, че ски зоната трябва да се развива, а забележки трябва да се правят по повечето точки, а не само лифта като крайъгълен камък на споровете.

Красен Станчев коментира позицията на проф. Воденичаров, автор на ОВОС на сегашната зона и частично на плановете за нейното разширяване, който е обявил, че няма проблем това да бъде направено.

Станчев отговори и на въпрос дали има Национални паркове, които са частни и ресурса се ползва, чрез плащане на рента и да не експлоатират, така че да го унищожат. Според него това не е химера и в Австрия това е практиката. Според него концесионер, който инвестира има полза от доброто управление, за да получи доход от инвестицията си.

Цялото интервю в студиото на Boom&Bust с водещи Кузман Илиев и Владимир Сиркаров, може да видите в следващия видео материал: