Санирането само замаскира колко зле са сградите в България

При тежко изменение на климата с прогнозирано затопляне от 3 градуса по Целзий до 2100 г., България би могла да бъде изправена пред общи разходи за ремонт поради корозия в размер на 11 млрд. евро. Това би означавало необходимост от ремонт на 99 процента от приблизително 383 174 сгради, проучени в страната.

"Пълна загадка е как точно ще се отразят климатичните промени, свързани със затоплянето и повишаването на влажността, върху състоянието на конструкциите на многофамилни жилищни сгради в България заради корозията, но и без глобалното затопляне тя е факт, а санирането само прикрива дефектите", коментира председател на Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) инж. Марин Гергов пред БТА.

Проблемните сгради

Според него няма нужда да чакаме глобалното затопляне и увеличаване на относителната влажност във въздуха, за да се убедим, че конструктивно сградите в страната са в лошо състояние. Изключение биха били сгради, които са с добре хидроизолирани фасади и се обитават при нормална температура и влажност. Такива са и повечето от панелните многофамилни жилищни сгради, защото обикновено фасадните панели на блоковете, с изключение на калканните, не са носещи. Това означава, че когато помещенията се отопляват, вътрешните им стени са предпазени от корозия и застрашени остават само калканните, уточни експертът. Той обаче посочи, че при стените в баните, в жилища с течове, корозията е засегнала конструкцията им.

Експертът предупреди, че в незавидно положение са сградите в централните части на големите градове, които са тухлени и също са подложени на неблагоприятни климатични и други въздействия. Някои от тях са на 70 и повече години, с опадала мазилка, с течове от улуци или наводнени в основите, и водата отдавна съсипва носещите им стени.

Саниране не означава укрепване

Процедурата на санирането в България според експерта е порочна, защото основният ѝ акцент е топлоизолацията на жилищните сгради и евентуално ремонт на покриви, при положение че по думите на експерта конструктивно сградите ни са много зле. Със санирането според председателя на Камарата се скриват конструктивните проблеми на жилищата, защото истинската проверка за състоянието, например на стените, не може да стане само с външен оглед, без да се наруши целостта на изолацията. Единствено в някакъв краен етап, когато избият ръждиви петна по стените, може да се направи заключение, че има корозия. При положение че не е описано в ресорната наредба как се прави обследване за нуждите на техническите паспорти, колегите го правят както преценят, допълни експертът.

"При всички случи тази изолация скрива от нас като специалисти какво се случва със стените. С тази програма за саниране практически гримирахме мъртвец", коментира инж. Марин Гергов.

Снимки: Bulgaria ON AIR