Обезлюдяването в Родопите: Възрастните с тъга си спомнят за живота преди

Девет са обезлюдените села в област Кърджали, според последното преброяване на населението. Сред основните причини са липсата на препитание и миграцията към Турция и Западна Европа. В други села също са останали предимно възрастни хора, които един след друг си отиват. Лятната жега е захлупила ардинското село Долно Прахово. Толкова е тихо, че се чуват само песните на птиците. По тесните улички не се виждат хора.

"Горе-долу 12 човека има, всички пенсионери. Добитък, крава няма вече. Деца няма, няма младежи", разказва 80-годишният Тунджай Тахир, седнал под сянката на едно дърво заедно със свои връстници, както нарича съселяните си.

Младежи няма, защото всички работят навън. И децата на Тунджай също работят в Кърджали, в Турция, в Германия. Идват си за Байрама, за Нова година, по празници.

Съселянинът му Шабан Хасан се хвали, че е пенсионер благодарение на тютюна, който е отглеждал на младини. Сега няма вече сили, а децата му не искат да се занимават със земеделие: "Няма хора вече. Всички са стари хора. Кой ще сее тютюн? Няма младежи. Всичко мекото и лекото гледа."

А преди много години в Долно Прахово е кипял живот. Имало е близо 400 души. Имало голямо училище, трактори, АПК.

"След 5-10 години ние като измрем, и младите няма да дойдат", опасяват се местните жители, които с тъга отбелязват, че "и хора няма да има".

На километри от Долно Прахово, в село Перперек, животът също е замрял в лятната жега. Селото е сравнително близо до Кърджали и вероятно това е причината в него да се задържат повече хора. Жените работят в шивашки цехове, мъжете - в някои от машиностроителните предприятия. Но и тук пенсионерите са повече, а над 100 младежи са в чужбина. Няма вече и тютюн.

"Никъде нищо. Само люцерна. Младежите избягаха в чужбина. През лятото идват - юли, август. От всяка къща има човек", разказва кметът Халил Бекир, цитиран от БНР.

65 са пенсионерите в Перперек. В селото има джипи и редовна автобусна линия до Кърджали. Дори училището работи. Спасило се от закриване благодарение на децата от близката ромска махала. И докато в Долно Прахово броят колко живот остава на селото, в Перперек не мислят за това. Засега.

Снимка: БГНЕС / Архив