fallback

България няма нужда от нови енергийни мощности, Risc Mgmt Lab

Едва от 2037 г. ще имаме нужда от нова ядрена мощност

20.10.2014 | 15:19 Автор: Ирина Георгиева

България няма нужда от нови енергийни мощности, освен като заместващи до 2030 г. Едва от 2037 г. ще имаме нужда от нова ядрена мощност. Това е становището на Лабораторията за риска към Нов български университет за енергийния баланс на страната до 2025 г. 

Според доклада потреблението на електроенергия на домакинствата ще намалява заради демографската криза, чувствително повишаване на тяхната енергийна ефективност и повишаването на цената, както  и ще се намали потреблението в енергийния сектор и загубите в преносната и разпределителни мрежи.

Природният газ ще измества електроенергия от потреблението вследствие на конкурентната си цена, диверсификацията на доставчиците и увеличения местен добив.

Ще се въведат интелигентни мрежи за пренос и разпределение, които ще оптимизират потреблението на електроенергия.

Повишаването на БВП и на покупателната способност на населението ще действат в противоположна посока.

Състоянието на електроенергийния баланс на страната е следното:

Брутното производство на електрическа енергия в страната се колебае в границите от 43,5 TWh през 2001 г. до 50,3 TWh през 2011 г.

След 2011 г. производството на електроенергия спада с 5,8% за 2012 г. (47,4 TWh), със 7,1% за 2013 г. (44 TWh).

През първите осем месеца на 2014 г. има нарастване с 10,7%, което се дължи основно на увеличения износ.

Но дори при това увеличение, на годишна база се очаква производството да бъде около 45 TWh.

От това количество 37% са предназначени за регулирания пазар, 30% за свободния пазар и 33% за износ и поради енергийни загуби.

Брутното вътрешно потребление на електрическа енергия показва устойчив спад в последните години: за 2013 г. (37,86 TWh) то е с 3,3% по-ниско от потреблението през 2012 г. и с 4,8% по-ниско от това през 2011 г. Последните данни показват, че за периода януари – август 2014 г. потреблението бележи слаб ръст от 2%, несъизмерим с намалението на цената на електроенергията, общо с над 10% за последната година. Нетното потребление на електроенергия в страната се задържа на приблизително постоянно ниво, около 29 – 30 TWh за последния тригодишен период.

Общата инсталирана мощност в страната в 13759 MW. В последния годишен доклад на ДКЕВР за ЕК от юни 2014 г.се посочват като инсталирани мощности 11840 MW, защото са изключени всички трайно изведени от експлоатация генериращи блокове. Структурата на разполагаемата производствена мощност от 10132 MW е следната:

Възобновяемите източници представляват 41,37% от общата структура на инсталираните мощности, но техния дял в произведената електрическа енергия е 16,6%, което се дължи на силната им зависимост от природните условия (вода, слънце и вятър). Максималният товар на електроенергийната система на страната за 2012 година е бил 7444 MW, за 2013 – 6672 MW, и в двата случая през месец февруари. За регулаторния период 2013 – 2014 резервните мощности на електроенергийната система бяха намалени на 520 MW по изложени по-рано причини.

Анализ и изводи от прогнозата на електроенергийния баланс

1. Със сега инсталираните електропроизводствени мощности България ще задоволява напълно своите потребности от електроенергия, които няма да бележат ръст, а напротив – ще намалеят спрямо сегашното си ниво. Големите мощности, които са с дълъг срок на експлоатация, ще осигуряват необходимата базова електроенергия. АЕЦ „Козлодуй” ще подържа приемливо ниво на цената на произвежданата електроенергия, а централите в Марица Изток, чрез местната суровина, ще допринасят за по-висока енергийна независимост на електропроизводството. Водните електроцентрали, соларните и вятърни паркове, както и когенерационните топлофикации ще осигуряват покритие и в най-натоварените сезони и часове, включително ще има достатъчно електроенергия за износ.

2. Изграждането на между системните електроенергийни връзки в ЕС, вкл. увеличаването на капацитета на България за обмен с Гърция и Румъния, заедно с въвеждането на Третия енергиен пакет на Общността и създаването на Европейски енергиен съюз ще доведе до конкурентен европейски електроенергиен пазар, част от участниците в който ще предлагат ток на по-изгодни цени от произведения у нас, което ще ограничи българския износ до 10,5 TWh.

3. В следващото десетилетие България ще повиши значително енергийната си ефективност, благодарение на въвеждането на енергоспестяващи технологии в индустрията и бита. Намаленият енергиен интензитет ще създаде възможност за устойчив икономически растеж и произвеждане на 27% по-висок БВП при намаляващо с 2,3 TWh брутно потребление на електроенергия.

4. Само след няколко години, в условията на значителен местен добив и конкуриращи се външни доставчици, природният газ като енергоносител ще измести електроенергията от съществена част от битовото потребление, индустрията, услугите и публичния сектор и ще доведе до допълнително свиване на електропотреблението с над 6 TWh.

5. Децентрализацията на генериращи мощности ще намали вътрешното потребление на електроенергия и загубите при пренос на големи разстояния с повече от 1 TWh.

6. В изпълнение на изискванията на европейското законодателство, за строителство на нови сгради след 2020 г. ще се гарантира близко до нулево потребление на външна по отношение на сградата енергия, което допълнително ще намали производството в електроенергийната система, спрямо прогнозираното.

7. Ще се въведат интелигентни мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия, при които ще се създаде възможност за гъвкаво производство и потребление на електроенергия, при намалени до минимум резервни мощности и индивидуално програмиране на ползваната енергия.

8.Aргументираната прогноза за намаляващо потребление на електроенергия, обект на настоящия доклад, както и излишъка от генериращи мощности прави ненужно строителството на нови базови мощности до 2025 година. Единствено е полезно да продължи изграждането на покривни фотоволтаични конструкции върху стопански постройки, сгради от публичния сектор и жилищни домове, което е принос към повишаване на енергийната ефективност. Нови базови мощности в бъдеще ще са необходими само като заместващи, при излизане от експлоатация на някои от сега действащите, но това ще бъде не по-рано от 2030 г. за термичните и едва след 2037 за ядрените мощности.

Според експертите на Лабораторията за риска през следващото десетилетие потреблението на ток от домакинствата ще се свие, оттук и производството. А причина за това ще бъдат демографската криза и повишаването на енергийната ефективност. До 2025 година вътрешното потребление ще бъде максимално до 43 tWh.

"Износът не може да продължава расте, защото енергийните стратегии на балканските държави показват, че всяка една от тях ще задоволи енергийните си потребности, ще имаме достатъчно енергия от порядъка на 10tWh, това означава, че до 2025 година България няма нужда от нови генериращи мощности." - заяви експертът доц.Иван Иванов.

Демографската криза ще доведе до липса на работна ръка, включително и за сектори, които са енергоемки. Това ще намали производството, а следователно и потреблението на ток. Очакванията са все пак  енергийната ефективност за индустрията да се подобри. Това според експертите от лабораторията за управление на риска ще създаде възможност за устойчив икономически растеж и произвеждане на 27% по-висок БВП при намаляващо брутно потребление на електроенергия. Докато някои експерти и политици обмислят страната ни да строи ли нови мощности или не, други предлагат България да купува ток от спотпазарите.

"Давам ви пример Италия - Италия поддържа собствено производство 70%, останалата част разчита на спотпазари, и им излиза по-евтино отколкото да сторят нови централи." - заяви Иван Хиновски – енергиен експерт.

Постепенно природният газ ще замени електроенергията в домакинствата, това обаче ще се случи след 2018 година, когато се очаква да започне индустриалният добив на газ в черно море, да са готови газовите връзки със съседните страни и евентуално България да получава синьо гориво от газопроводите ТАНАП и ТАП през Гърция. Експерти допускат, че това ще се отрази и на цената на природния газ у нас.

"В днешната крайна цена на газа разходите, които имат влияние върху това какви продажби се реализират, са от порядъка на 25%, 1-2% от крайната цена ще бъде намалена в зависимост от това колко природен газ се продава." - коментира Светослав Иванов – заместник-изпълнителния директор на Овергаз.

В момента едва 3% от домакинствата у нас са газифизирани. Според прогнозите след няколко години природният газ ще измести електроенергията в битовото потребление, индустрията, услугите и публичния сектор и това ще доведе до допълнително свиване на електропотреблението.

 

fallback
Още от България
fallback