Защо България е подходящо място за аутсорсинг на технологични проекти?

24.04.2023 | 13:57 Редактор: Тодор Петров
Защо България е подходящо място за аутсорсинг на технологични проекти?

България, малка страна в югоизточната част на Европа, се превърна от тих задник в процъфтяващ ИТ център благодарение на притока на рисково финансиране, млада и талантлива технологична работна сила и необходимата социална и физическа инфраструктура. Компаниите от цял свят разпределят инвестициите си в ИТ аутсорсинг в много съоръжения в САЩ. Това са трите най-важни от тях:

Превъзходни инженери от цял свят

От много години България е лидер в сектора на информационните технологии (ИТ) в региона, като е произвела повече от своя дял дипломирани ИТ специалисти и някога е произвеждала 40% от компютрите, използвани от целия Източен блок. Повече от 86% от българските ученици в гимназиите изучават английски език, а все повече ученици избират и френски и немски език.

В резултат на това няколко международни компании са открили свои магазини в столицата на страната. Наред с тези мултинационални корпорации се появи процъфтяваща местна технологична икономика, а през март 2022 г. страната дори произведе първия си еднорог.

Усилията на правителството за насърчаване на развитието на ИТ индустрията

От дълго време България работи за подобряване на бизнес климата си, като въведе 10% плосък данък върху всички доходи на физически лица и фирми. София, столицата на страната, наскоро изгради технологичен парк, за да подпомогне стартиращи предприятия и малки и средни предприятия (МСП) в разработването на най-съвременни технологии. 

Бързият интернет, гостоприемното казино KazinoEkstra, бизнес средата в други заведения и големият брой млади и талантливи хора показват, че правителството е ангажирано с прогреса. Тези фактори са достатъчна обосновка за установяване на фирма в страната.

Има географско местоположение Стратегически инструмент 

България в Югоизточна Европа е добре свързана с останалата част на света благодарение на четирите големи летища в страната. До бизнес центрове като Лондон може да се стигне за по-малко от три часа път. UTC +2 означава, че страната се намира само с един или два допълнителни часа след останалата част от континента и не е твърде далеч от други ключови региони като Източна Азия.

Технически гурута в България

След като създадохме екип от ИТ специалисти в България, можем да потвърдим, че тя е чудесно място за това. Нашият главен офис, който се простира на площ от 5500 квадратни метра, се намира в центъра на София, столицата на България. Жителите на града, които са 1,29 милиона, се радват на природните дадености на града, сред които е и популярната дестинация за пешеходен и ски туризъм - планината Витоша. От този офис предоставяме и Premium поддръжка, Foundation поддръжка, управление на проекти, управление на успеха на клиентите и управление на ескалацията. 

Нашите модерни конферентни зали, зони за релаксация, столови и други офис удобства са проектирани така, че служителите ни да се чувстват комфортно и продуктивно по време на работа. Въпреки че нивото на престъпност в България е доста ниско, ние все пак използваме строги мерки за сигурност, като например баджове за персонала и ескорт на гостите.

Макар да е вярно, че България е чудесна дестинация за аутсорсинг на ИТ поддръжка, ще ви е необходим повече от един офис, за да осигурите денонощна наличност за клиентите си. Нашата последна статия ще ви покаже как да разширите бизнеса си в международен план, като обърне внимание на 7 ключови дестинации за ИТ услуги и поддръжка.

Стартира изследователски център за изкуствен интелект

Българското правителство откри нов изследователски институт по изкуствен интелект и компютърни науки в София, за да засили репутацията на страната като водещ научен и технологичен център в региона.
Българската бизнес общност допринесе с 600 000 долара, а технологични гиганти като Google, DeepMind, Amazon и SiteGround обявиха допълнителна инвестиция от 10,5 млн. долара.

Мартин Вечев, компютърен учен от България, стига до идеята за INSAIT и оттогава живее и работи в някои от най-добрите университети в света. Сега той възнамерява да разпределя времето си между работата си в ETH Цюрих и ролята си на председател на надзорния съвет на INSAIT. 

Изкуственият интелект (AI), компютърните науки (CS), машинното обучение (ML), компютърното зрение (CV), информационната сигурност (IS) и квантовите изчисления (QC) са само някои от темите, които се изследват и преподават в институцията. Целта беше бързо да се наберат учени от най-висок клас, които да обучават следващото поколение лидери в тези области.

Проблеми със структурата

Въпреки усилията на Европейската комисия да насърчи държавите членки да увеличат разходите си за научноизследователска и развойна дейност, България неизменно се нарежда на дъното на Европейския съюз. Университетите и изследователските институти в нея са по-малко привлекателни за учените и иноваторите, тъй като само 0,75 % от БВП се отделя за финансиране на научноизследователската и развойната дейност.

Населението на България намалява поради ниската раждаемост и емиграцията, а секторът за научноизследователска и развойна дейност в страната е недостатъчно финансиран. Годишно около 30 000 българи решават да напуснат родината си.

Професорът по материалознание от израелския Технион Дан Шехтман смята, че създаването на ИНСАИТ е добър ход, но че българското правителство би могло да направи повече, за да предпази гражданите си от напускане. 

Европейският съюз (ЕС) се нуждае от помощ, за да създаде по-справедлива среда за талантите в областта на научните изследвания и иновациите. Университетите и научноизследователските институции в западноевропейските страни привличат най-добрите студенти и учени в световен мащаб благодарение на широкото си финансиране.

Въпреки това източноевропейските им колеги изпитват трудности да се справят с тях в страни с по-малка държавна подкрепа и по-малко динамични търговски сектори.

По-голямата част от средствата за фундаментални научни изследвания на организацията отиват в най-добрите изследователски институции и университети в Европа. Учените в тези страни се нуждаят от достъп до най-съвременно оборудване, по-добри условия на труд и възможност за сътрудничество с колеги от цял свят.

Снимка: Alexandr Bormotin on Unsplash