Сирене? Да, ама не - ако е с над 60% вода, клиенти: Топи се в баницата

Нови мерки в борбата с некачественото сирене предлагат производители. Те ще са насочени основно към ограничаване на съдържанието на вода в млечните продукти.

Светла се опитва да избира качествено сирене, въпреки че то е на по-висока цена. Затова купува млечни продукти в по-малки количества, но по-често.

"Цената е много висока на сиренето и кашкавала, особено за нас пенсионерите, но пък това, на което цената му е много ниска, не е качествено, не е сиренце. То се стопява в баничката, стопява се в макаронките. Затова купуваме по малко, но по-качествено", каза Светла Тодорова.

"За цените нямам никаква представа, защото не ги гледам. От това, което купувам аз, съм доволен. Не избирам по цена, а това, което ми е харесало предния път, продължавам да си купувам от него", коментира гражданин на София.

Най-често при сирената се наблюдава повишено водно съдържание, за което признават и от бранша.

"Проценти 70-72-75 има, но ако човекът си го е написал на етикета и клиентът го вижда – няма лъжа. Това е по-завишено водно съдържание и то е на по-ниска цена", обясни Владислав Михайлов от Националната асоциация на млекопреработвателите.

Едно такова сирене в магазините варира между 12-15 лв., наполовина. От друга страна, млекопреработвателите настояват да има единен критерий - млечните продукти с над 60% водно съдържание да не се наричат "сирене", за да не бъдат заблуждавани потребителите.

"Сиренето по БДС е с 54% водно съдържание. Сирене може да се казва, когато е до 60%. Достатъчен толеранс е от 11% и дотук вратата да е затворена. Като в наредбата е отворена такава врата, че и над 60% да е, те и да контролират, не могат да санкционират", заяви Димитър Зоров от Асоциацията на млекопреработвателите в България.

От Агенцията по храните са категорични, че правят редовни проверки във веригите за качеството на млечните продукти.

"При проверени 39 броя сирене от търговска мрежа, в 13 броя от пробите са установени несъответствия", уточни зам.-изпълнителният директор на БАБХ - д-р Галя Викьова.

От Сдружението за достъпна и качествена храна предлагат да се налагат санкции в двоен размер при системни нарушители, агенцията по храните да обявява публично тези производители.

"В крайна сметка крайната мярка би била възможността да не могат повече да функционират на българския пазар", посочи Андрей Велчев от Сдружението за достъпна и качествена храна.

По закон могат да бъдат обявявани имената само на производителите, които в определен момент биха пуснали на пазара опасни за здравето на потребителя храни.

Вижте повече в репортажа Даяна Георгиева.

Снимка: БГНЕС