Кога и как се приема йод при ядрена заплаха?

Едва ли втори президент ще позволи ядрен удар, прогнозира проф. Кольо Троев

10.10.2022 | 14:40 Редактор: Елеонора Танева
Кога и как се приема йод при ядрена заплаха?

Не е 100% сигурно, но втори президент, който да позволи ядрен удар, както през 1945 г., няма да се появи и хората трябва да бъдат спокойни. Приемането на йод и радиопротектори изисква прецизиране на времето и количеството на прием и навременното предупреждение за проблем е от ключово значение. Това каза проф. Кольо Троев от Института по полимери към БАН пред Bloomberg TV Bulgaria. 

За Запорожката ядрена централа и риска около нея, той каза, че управляващите трябва задължително да уведомят хората, ако има проблем. Предпазването може да бъде с  йод, с радиопротектори, чрез извеждане на определени защитени места.

"Първото, което трябва да се направи, е да се вземе йод. Радиопротекторът не знам дали ще бъде достъпен за всички. Във всеки град си има специални скривалища, където хората да престоят определен период от време. Основното е хората да бъдат предупредени навреме", каза проф. Троев. 

И уточни, че в Института по са разработвани медикаменти, които биха могли да се използват за радиационна защита.

"Това е съвместен проект с проф. Мейсън от Anderson Cancer Center  в Хюстън. Колективът беше съвместен и разработихме полимерен комплекс на нискомолекулния радиопротектор Амифостин, свързан изцяло с борбата против рак. Радиопротекторите са съединения, които предпазват здравите клетки при йонизиращи облъчвания. Един от етапите за лечение на рака е лъчелечението. При облъчване с йонизиращи лъчения, гама лъчите убиват туморните клетки, но в същото време убиват и здравите клетки. За да се предпазят здравите клетки се използват именно радиопротекторите, които улавят свободните радикали. Те селективно се натрупват в здравите клетки и при облъчване се запазват", обясни ученият от БАН. 

Поради липса на финансира проектът е бил замразен 

"Тестовете достигнаха до фаза, в която препаратът вече трябваше да се приложи върху хора. При направената оценка, преди осем години, бяха нужни 660 хил. щатски долара, които не беше възможно да се предоставят на БАН. Проектът има потенциал, но изследванията спряха", коментира проф. Кольо Троев. 

Четете повече по темата в bloombergtv.bg.

Снимка: БГНЕС

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК