Обзор на МФ: Икономиката ни се е завърнала към нивата отпреди пандемията

Коефициентът на безработица намаля с 1,4 пр.п. на годишна база и ако благоприятната динамика на пазара на труда се запази и през летните месеци на годината, може да се очаква стойностите на показателя да намалеят до интервала 4-4.5%, който се счита за доста близък до естественото ниво на безработица в страната. Това е записано в месечния обзор на българската икономика, изготвен от Министерството на финансите с данни, актуални към 18 май.

Според данните на Наблюдението на работната сила (НРС) за първото тримесечие на 2022 г. коефициентите на икономическа активност, заетост и на безработица вече са се завърнали към нивата си, наблюдавани през 2019 г., т.е. през последната година преди пандемията от Ковид-19. За първото тримесечие на 2022 г. коефициентът на икономическа активност на населението от 15 до 64 г. бе 72,0%, коефициентът на заетост - 68,4%, а коефициентът на безработица - 5,0%. На годишна база заетостта се повиши с 1,3%, което най-вече се дължеше на възстановяването на икономическата дейност в сферата на услугите.

На този фон и реалният темп на растеж на доходите от труд в страната, дефлиран с ХИПЦ, възлезе на едва 0,1%.

"Текущата динамика на заплатите леко се забави в сравнение с 2021 г., но приносът на частния сектор беше по-силен", отбелязват от МФ. Според ведомството, ръководено от Асен Василев през първото тримесечие на 2022 г. номиналното нарастване на доходите от труд в страната е достигнало 9% и компенсира отчетения ръст на потребителските цени.

За разлика от предходната година, заплатите в публичния сектор се повишиха с по-нисък темп (1,8% на годишна база), докато заплатите в частния сектор продължиха да нарастват с двуцифрен темп (11,6%). Дейностите от сектор услуги с изключение на публичния сектор имаха водещ принос за нарастване на доходите от труд. Тези дейности имаха и основно влияние за растежа на наетите лица.

Най-висок номинален темп на растеж на заплатите бе наблюдаван в хотелиерство и ресторантьорство (34,4%), следвано от култура, спорт и развлечения (32,7%). Дейностите с най-нисък растеж на средната заплата бяха държавно управление (0,1%) и образование (0%).

Снимка: БГНЕС

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК