България не признава резултатите от референдума в Крим

С общо становище по отношение на рисковете пред България заради кризата в Украйна излязоха членовете на Консултативния съвет по национална сигурност. Те се обединиха около консолидирана позиция, която не срещна подкрепата само на „Атака”, пише Dnes.bg.

Лидерът на националистите Волен Сидеров, който напусна по средата заседанието на КСНС, продължило четири часа и половина, определи проекта на становището като "категорично неприемлив".

В позицията на КСНС е посочено, че България ще действа като член на ЕС и НАТО, но и ще отчита националния си интерес.

„България подкрепя суверенитета, единството и териториалната цялост на Украйна. Проведеният на 16 март референдум в Крим е в нарушение на международното право и България не го признава”, прочете становището на КСНС президентът Росен Плевнелиев.

Членовете на КСНС призовават всички страни, които участват в настоящата криза да преустановят всякакви провокации и да се съобразяват с международното право.

България подкрепя подписването на политическата част на споразумението за асоцииране на Украйна с ЕС и на икономическата част след провеждане на честни и демократични избори за президент.

Консултативният съвет за национална сигурност настоява украинските власти да спазват правата и свободите на всички граждани, в т. ч. и на лицата, принадлежащи към различните етнорелигиозни общности, сред които е и близо 300-хилядната българска общност. Кризата в руско-украинските отношения за пореден път поставя на изпитание и икономическата, и енергийна сигурност на страната. Кризата в отношенията между Русия и Украйна поставя под заплаха и доставките на газ за България, предупредиха още членовете на КСНС.

Заради това в становището е посочено, че диверсификацията и разработването на газовите находища в Черноморския шелф са без алтернатива.

КСНС препоръчва на Съвета за сигурност към Министерски съвет и на Националния щаб за мониторинг да следят и анализират процесите, свързани с кризата, а на изпълнителната власт да предприеме действия за недопускането на нарушаването на енергийните доставки и да осигури нужния резерв, което да позволи България да преодолее евентуална енергийна криза.

В становището е посочено, че българските институции трябва да поддържат диалог с българската общност в Украйна и да им оказват съдействие.

В заключение в позицията се препоръчва на правителството да защитава становището при провеждане на разговори по темата в ЕС, както и да излага рисковете пред страната.

Пред журналисти лидерът на "Атака" Волен Сидеров разкритикува докладите на Националната разузнавателна служба и на службата "Военна информация" във връзка с кризата в Украйна, след като напусна КСНС, присъединявайки се към митинга на партията му, който започна от сутринта пред президентството.

"Двата доклада са изключително неудовлетворителни. Те не посочват кой всъщност извърши преврата в Киев“, заяви Сидеров и ги определи като изключително казионни, тенденциозни и "все едно написани в американското посолство".

По думите му те съдържат констатации, като се посочвало, че за България няма пряка военна или друга заплаха. В същото време Русия се анализира като враждебна страна, каза Сидеров и добави, че това е изключително непрофесионално и едно разузнаване не би трябвало да си позволява да анализира важен партньор на България като Русия като враждебна държава, а това присъствало и в двата доклада.

Той определи проекта на становище, който бил предложен на заседанието на КСНС от екипа на президента, като "категорично неприемлив".

По думите на Сидеров в становището се говори за военна агресия на Русия в Украйна. "Абсолютно невярно и изключително идиотско твърдение", категоричен бе той.