Дневник за мечти: 18-годишно момиче без родители издаде първата си стихосбирка

18-годишно момиче, лишено от родителски грижи, издаде първата си стихосбирка, озаглавена "Дневник за мечти". Това е разказ за силата на мечтите, позитивизмът и надеждата.

Минка Кирилова, или както всички ѝ казват – Мони, не познава биологичните си родители. Когато е на 3 години, я осиновява приемно семейство. 

10 години по-късно приемният ѝ баща умира, а приемната ѝ майка се разболява тежко. Налага се Мони да се премести в нов град и да се върне в дом за деца. Тогава започва да пише поезия. 

"Всичко започна на шега. С времето тази шега се превърна в дълго търсения лек, от който душата ми се нуждаеше, който успя да ме съхрани и да ми помогне да подредя чувствата си".

Първото си стихотворение "Свят без любов" пише в час по музика. Служителка в дома го прочита случайно и я насърчава да продължи да пише. 

"В интерес на истината аз не мисля, че има такъв свят. Има свят, в който хората са егоистични, но няма свят без любов. Обаче в онзи период в живота ми, тогава наистина си казвах, че няма свят без любов. Казах си, всеки мисли за себе си, не мисли за другите и сега си казвам, че това не е така", сподели Мони.

Тя признава, че обича да пише за всичко, но най-вече за любовта. А този месец сбъдва една своя мечта – издава собствена стихосбирка "Дневник за мечти" с тираж от 1 300 броя. Книгата е факт с помощта на неправителствената организация "Операция плюшено мече". 

"Тя е много силен човек за крехката възраст, в която е. Смея да твърдя, че знае какво иска, готова е да го преследва и е едно от тези прекрасни деца, които въпреки обстоятелствата в живота не се предава, не се отказва. Напротив, това я прави по-силна и е много мъдра и зряла за възрастта си", каза Михаела Стойкова.

В своя дневник за мечти на първо място Мони е записала желанието си да стане психолог, за да помага на хората, които имат нужда да бъдат чути. Всички трудности, през които преминава в живота си, я научват да гледа винаги с усмивка на нещата и да си напомня, че винаги има решение на проблемите. 

Дори, когато път няма, аз ще го направя сама. 
Дори когато всичко е срещу мен, аз ще прегърна света. 
Дори нощта да потъне в мрак и тъмнина, аз ще светя със своя светлина. 
Дори зима да превземе моята душа, в белотата на снега, ще оставя след себе си следа. 

– Минка Кирилова

Вижте повече в репортажа на кореспондентите ни.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК