проф. Генчо Начев: Основното право на пациента е да знае пътя до банкомата

Ще се справят ли болниците с новата ковид вълна? „Ние се справихме с третата вълна, която беше доста сериозна. Мисля, че ще се справим и с четвъртата. Защото вече имаме опит“. Това каза в предаването „Опорни хора“ проф. Генчо Начев, кардиохирург, изп. директор на УМБАЛ „Св. Екатерина”.

Относно клиничните пътеки, проф. Начев даде пример. „М.г. 30 % от пациентите, които се лекуваха в „Св. Екатерина“, формираха един милион лв. загуба. Един от тях струваше на болницата 165 хил. лв. Лекувахме го повече от 6 месеца. Всички вече знаят, че клиничните пътеки не са финансов инструмент, те са инструмент за следене на качеството“.

Относно финансирането на болниците, проф. Генчо Начев заяви. „Това може да се промени с въвеждането на диагностично свързани групи. Въпросът е, че това не е панацея и не може да стане от днес за утре. Финансирането се увеличава, но качеството никой не го брои и никой не говори за това. Трябва да има контрол на качеството. Няма такъв бизнес, в който, каквото произведеш, го продаваш, независимо от качеството“.

Според кардиохирургът, „това са парадокси. Първо, че няма реално остойностяване на услугите и второ, че никой не следи за качеството. Това са двата крайъгълни камъка, които трябва да се хванат“.

На въпрос, колко са дълговете на здравните заведения, проф. Начев даде пример с болница „Св. Екатерина“. „През 2006 г. аз поех тази болница с 22 млн. лв. дълг, от които 10 млн. лв. просрочени. Т.е. всеки момент кредиторите можеха да поискат обявяване в несъстоятелност. До 2008 г. премахнахме всички просрочени задължения. И от тогава – до сега нямаме една стотинка просрочена. Като през целия този период сме инвестирали 23 млн. лв. собствени средства за апаратура, иновации и др.“

Според професора, всичко е въпрос на мениджмънт. „Тук вече идва разковничето. Лесно се управлява една болница, която не е много голяма и в която всичко е компактно. „Св. Екатерина“ е такава. Трудно се управляват болници като „Александровска“, „Св. Георги“. Но и там има пътища. Първото, което направих - намалих телефонните разговори. Колкото и да е смешно, но още първия месец сумата спадна с 8 хил. лв. И когато са на стопанска сметка и възнаграждението зависи от това, какво са изкарали и какво са похарчили, започват да се замислят, дали да не изключат осветлението, когато излизат или да затворят кранчето на течащата вода“, даде пример проф. Начев.

„В частните болници контролът на харчовете е по-сериозен, защото бърка в джоба на собственика, а не на държавата. Второто са доплащанията. В държавните болници може да се доплаща само за неща, които са по наредбата за достъпа. Докато в частните болници се формулира един ценоразпис и се доплаща за всичко. Т.е. основното право на пациента е да знае пътя до банкомата. Те имат свобода, която държавните болници нямат. Трябва да се върви в посоката, държавните болници да получат тези права“.

Цялото интервю гледайте във видеото.