fallback

Илияна Цанова: При преминаване към еврото всеки търговец ще трябва да котира цената в лева и в евро

Големият риск е дали цените ще се превалутират по курса, казва тя

12.07.2021 | 13:00 Автор: Таня Харизанова

В предаването „Брюксел 1“ гостува Илияна Цанова, зам.- генерален директор на ГД “Бюджет“ в ЕК.

Кажете няколко думи за новата Ви позиция, която заемате от първи септември. Безспорно важна европейска позиция, заета от българка. Какво друго трябва да знаем?

„Това е нова позиция, която се създаде след като се прие концепцията за Плана за възстановяване следваща генерация. И всъщност аз и моя екип ще играем ключова роля в управлението на финансирането на бюджетната подкрепа от съюза за плановете за възстановяване. Тоест това, което трябва да направим, е да осигурим добро и ефективно управление на всички рискове, които са свързани с финансовите процеси за получаване на заеми, набиране на капитал от капиталовите пазари, отпускане на заеми към страните членки и други финансови операции на Генерална дирекция „Бюджет“.

България не се възползва от тази част със заемите, доколкото разбирам от нашия План за възстановяване и устойчивост, който предаваме в Брюксел, ние всъщност се възползваме само от грантовите, от безвъзмездните средства. 12 млрд. Евро.

„Това е така и всъщност решението е индивидуално за всяка една страна членка. До сега 7 държави са поискали да ползват цялата сума на заем, която могат да получат или една част, но аз очаквам, ако трябва да бъда откровена, в следващите няколко месеца или година – две да получим и други искания за получаване на заеми по плановете за възстановяване. Например, знам, че може би Испания ще поиска да получи такъв заем по-късно. Просто е важно да си прецени всяка една държава членка, дали има възможността, проектната готовност и капацитет на икономиката да инвестира и този допълнителен заемен ресурс“.

ЕК взима 800 млрд. евро заем от финансовите пазари, за да финансира Националните планове за възстановяване и устойчивост. Вие ще се занимавате от първи септември с рисковете по тези заеми. Това е огромен безпрецедентен заем. Какви рискове носи? Кой ще го изплаща този заем? Политиците в нашето студио казват „той ще се изплаща може би от следващите поколения“. Каква е истината и всъщност, какво трябва да постигне Европа с тези пари, с които задължава следващите поколения?

„Аз мисля, че първо е добре да видим голямата картина. Тя е изключително важна, защото приемайки това решение Европа да имитира общоевропейски дълг в такъв безпрецедентен размер. Това е първо много силно категорично политическо решение и заявка към света за намеренията на ЕС по отношение на еврото и еврозоната. Тоест, това ще осигури първоначално много по-голяма солидност на еврото, като глобална резервна валута и ще осигури на Европа достъп да финансира при много по-изгодни условия. Ако ние имитираме този дълг като ЕС, а не като Испания, Италия, България, Германия, това ще позволи на инвеститорите да оценят много по-реално рисковете в еврозоната, които са, бих казала, като еврозона, далеч по-малки от това, ако всяка една държава действа поотделно“.

Ако всяка една държава действа поотделно и ако влезем в конкретиката на цифрите. Каква лихва би получила съответната държава от севера или от юга на Европа и всъщност, какво договори ЕК, за да могат нашите зрители да сравнят.

„Пазарът решава, как ще оцени риска на тези облигации. Ако погледнем кредитния рейтинг на ЕС – той в момента е най-високия рейтинг – три пъти А. Тоест ние ще получим финансиране в зависимост от периода на облигацията. За краткосрочните облигации в момента лихвата е отрицателна. За по-дългосрочните облигации лихвата е около 65 базисни пункта. В сравнение с това, примерно, една Италия, която е три пъти B, България също, Гърция, не си спомням дали е два пъти B, те биха получили финансиране от капиталовите пазари при много по-високи лихвени проценти. Първо, това е сериозна заявка за солидарността в ЕС към подпомагането на държави членки, които нямат възможност да получат такива условия, но второ – това спестява много пари на самите национални данъкоплатци, които при други условия биха плащали много по-високи разходи за тези пари“.

Колко излиза от джоба на всеки един данъкоплатец в националните държави, за да върнем тези 800 млрд. евро.

 

„800 млрд. евро ще се използват за финансиране на този безпрецедентен план за възстановяване под формата на грантове - безвъзмездно  финансиране. Това е към 312 млрд. и останалата част е под формата на заеми, ако страните членки решат да ги ползват. Ние все още няма да ползваме заем, но грантовата, безвъзмездната подкрепа към която България се е насочила и всички останали страни членки, ще се изплати от така наречените общи данъци и общоевропейски данъци, които постъпват директно в европейския бюджет. Тоест, това не са данъци, които се налагат от ЕС. Той няма право да налага данъци на данъкоплатците. Това си е национална политика. Това са общоевропейски данъци, които ще бъдат събрани от бюджета. Не индивидуално от хората. Други са, примерно данък върху цифровите услуги. Ще бъде променена схемата за търговия с въглеродни емисии. Това са други инструменти, които ще бъдат насочени към изплащането на този безвъзмезден ресурс. Той няма да бъде платен директно от данъкоплатците, индивидуално от тях“.

Каква е Вашата оценка на нашия план, защото вероятно имате поглед върху плановете на други страни. И всъщност, какво трябва да се случи.

„Аз не съм виждала последния вариант, който изготви служебното правителство. Мисля, че те не са го публикували официално за обществено обсъждане. За наше голямо съжаление, този план се изготви в условията на една много тежка политическа криза и някак си имам усещането, че фокусът на нито една от политическите партии, парламентарните, извън парламентарните, не беше насочен към този план, а по-скоро беше насочен към спечелване на избори, водене на тази политическа битка, на тези противопоставени противоречия. и някак си според мен това ни лиши да имаме един план, който да бъде цялостен и който да отрази визията за развитие на България. Да не говорим, че такава от години няма“.

„Направи се план някак си на парче. По проект не отразява нашата визия, каква България искаме, кои са силните сектори, които трябва да развием, кои са слабите, които да подпомогнем. Как може да използваме различни данъчни и фискални стимули, за да постигнем целите, които искаме. Някак си убягна и факта, че това не е инструмент само за инвестиции, а това е и инструмент за реформи

ЕК много настоява за това. Правят се такива декларации и писмено, и устно от висши европейски представители. Но доколко държавите, и в частност България, се съобразяват? Какви реформи трябва да очакваме от плана?

„Реформите са заложени в плана и това, което на мен някак си ми се искаше да се случи е да имаме едно политическо съгласие по тези важни за страната реформи, за да сме сигурни, че независимо кой е на власт, тези реформи ще се изпълняват. Тези реформи са предписани в препоръките на Европейския семестър към всяка една държава членка и те са много индивидуални“.

Кои са те за България?

„За България те са в сферата на здравеопазването, образованието, енергетиката, трудовото законодателство, върховенството на правото. Между другото, това са препоръки, които аз ги виждам почти във всеки един доклад. Така че, нямаме някакъв огромен напредък през последните години да изпълним тези реформи. И тези реформи, които са заложени в плана, можеха да бъдат малко по-амбициозни в сферата на здравеопазването, в сферата на образованието“.

„В здравеопазването залагаме поредната стратегия, която трябва да бъде изработена. А аз от 2013 година участвам, когато бях в служебния кабинет. Платихме едни много сериозни пари да се изработи такава стратегия. После тя се преработи от следващото правителство. И ние продължаваме да нямаме здравеопазването, което заслужаваме с добра здравна услуга, да не доплащаме и някак си реформи там няма. И сега, това, което видях в проекта, който беше представен, последният, трети вариант, не този, който служебното правителство ще изпрати, че ние залагаме поредната стратегия да се преразглежда. Ние нямаме време да преразглеждаме стратегии. Нямаме време. Ние имаме стратегии. Нека да видим какво правим оттук нататък, какъв е политическият ангажимент да се инвестира в този сектор, който е много важен за човешкия капитал“.

„Служебният здравен министър казва, че парите, които са определени за саниране на болници, ще отидат за дигитализация, апаратура, медицински хеликоптери ще се купуват по Плана за възстановяване. Нещо, което липсва на България и единствено на България от страните членки на ЕС.

Ние трябва да инвестираме и в това, да имаме повече лекари. Те да работят в една добра среда. Да имаме добре оборудвани, професионални, регионални болници и пътища с много добре функционираща бърза помощ, която да позволи всеки един нуждаещ се да получи качествена здравна помощ в областта, в която се намира. Няма как да имаме болници във всеки един град, защото тези болници не работят. Там няма доктори. Отчайващо е състоянието на здравеопазването и в големите градове“.

Медицинските хеликоптери, вероятно, ще покрият част от този дефицит.

„Абсолютно. И тогава вече ще можем да се фокусираме върху тези болници, които да обслужват определена област. И те да бъдат оборудвани с необходимото медицинско оборудване, с професионалисти, доктори, медсестри. Така че, хората да получават здравна помощ навреме и то качествена здравна помощ“.

Казахте, че проектите, които са залегнали в Плана за възстановяване и устойчивост са залегнали по основния критерий – допустимост. А не по критерий реформиране на икономиката. Това до какво води? И всъщност, ако трябва да направим паралел между това, как други страни правят своите планове за възстановяване, какво бихте казали?

„Като нямаме дългосрочна визия за икономическо развитие все още, е важно поне проектите, които сме заложили в нашия план да имат висока добавена стойност. Било то в енергетика, било то в сектор човешки капитал, било то в сектор зелена икономика, в борба с климата, ресурси и т.н. Според мен, поне това, което чета по медиите, не съм виждала плана, направените корекции, за мен са положителни. Защото те ще позволят от една страна повече ресурс да бъде насочен към частния сектор, който все пак е основен икономически агент, който осигурява работните места и движи развитието на икономиката. И това е добре, защото ако можем да привлечем повече съфинансиране от частния сектор, заедно с ЕС към качествени проекти, това само ще ни помогне да вървим по-бързо напред“.

От позицията на два пъти вицепремиер по европейските фондове в две служебни правителства, как бихте коментирали това, че всъщност България се възползва само от безвъзмездните 12 млрд. по този план. Тези 9 млрд., които може да вземе под формата на заеми и за които настояват от синдикатите и Асоциацията на индустриалния капитал, страната ни не се възползва. Трябва ли да се възползваме?

„Трябва да се възползваме, ако имаме ясна идея, как ще ги инвестираме тези пари. Ако нямаме ясна идея, няма нужда да се възползваме“.

„Нека да отбележим и този факт. 12 млрд. трябва да бъдат договорени в рамките на три години. Отделно ние имаме бюджета по структурните и кохезионните фондове, които ползваме вече в трети програмен период. Това е един огромен ресурс за България и аз не съм убедена, че нашата икономика в момента има капацитета този ресурс в рамките на времето да бъде ефективно инвестиран в необходимите проекти. Но нека да видим как тръгне. Да речем след две години или година и половина, ако виждаме едно сериозно оживление, ако виждаме интерес, ако имаме нови идеи, все пак ще има ново правителство. Тогава нищо не ни пречи да поискаме целия заем или част от заема, който ни се полага по Плана за възстановяване. Имаме възможност за гъвкавост“.

Ако нямаме проектна готовност сега, трябва ли България да работи от сега за следващи такива възможности и след Плана за възстановяване, за да може веднага да кандидатства за този ресурс?

„България трябва да работи много фокусирано, да създаде добра среда за правене на бизнес и да може да привлича чуждестранни инвеститори, които строят необходимите заводи, създават продукти с висока добавена стойност и плащат европейски заплати на хората. Това е важното. Дали ще ползваме заеми или грантове, ние ще ги имаме тези възможности, те са там, но за мен е важно ние да станем привлекателна инвестиционна дестинация и наистина да можем да видим повече чуждестранни инвеститори в България, които, за съжаление, през последните години намаляха. В голяма част то беше предизвикано от това, че ние минавахме от криза в криза, но от гледна точка на това, къде стоим в региона, виждаме, че други страни като Гърция, Румъния, привличат сериозни чуждестранни инвеститори, а ние все още не успяваме да получим това. Така че, това е задачата“.

Ние сме страната с най-ниски нива на заплащане в Евросъюза. Планът за възстановяване и устойчивост, тези 12 млрд., ще повлияят ли на нивото на заплащане у нас?

„Доходите зависят от това, колко високо производителна е нашата икономика и ако погледнем пак европейските статистики ще видим, че България по отношение на производителност на труда е също на много ниско ниво. Има два основни фактора за това. Първо, доколко нашата икономика въвежда високи технологии и второ, доколко е квалифицирана работната ръка. Това са факторите, които влияят на нашата производителност и оттам на нашите доходи. Това, което мога да кажа, е, че ако инвестираме в повече високи технологии в нашите бизнеси и ако образоваме хората си така, че те да вземат високо платени длъжности в производството, в сферата на услугите, тогава ние ще видим реална промяна и в доходите“.

До каква степен всички тези дейности се застъпват в Националния план за възстановяване и устойчивост? И до каква степен тези 12млрд. ще повлияят? Или ще се разчита само на национално финансиране?

„Не, в никакъв случай. Със сигурност ще има ефект върху Брутния вътрешен продукт. Честно казано, не си спомням дали беше 3% или 4% първоначалната оценка от тези инвестиции. Този план ще има ефект и върху нископлатения труд, ще правим саниране, ще ползваме услугите на строителния сектор, и все пак и върху по-високо платения труд, когато става въпрос за инвестиране, заедно с частния сектор, зелени инвестиции, дигитализация, инвестициите в образованието ще започнат да се отплащат, може би не незабавно, но след 2-3 години ние ще можем да видим по-осезаем ефект от това, което доброто образование произвежда за нас, като добавена стойност. Така, че със сигурност да“.

Бяхте заместник-управляващ директор на Европейския фонд за стратегически инвестиции, както се нарича всъщност планът „Юнкер“. Ако можете да направите паралел с плана „Юнкер“ и сегашния План за възстановяване и устойчивост, какво бихте казали и как оценявате въобще плана „Юнкер“?

„Планът „Юнкер“ беше направен, за да се справи с една много по-различна криза от тази, причинена от Ковид-19. Когато беше направен плана „Юнкер“, тогава имаше сериозна ликвидност на пазара, но нямаше апетит тези пари да се инвестират в реалната икономика. Тогава ние ползвахме бюджетен ресурс, за да стимулираме инвестиции от частния сектор във важните проекти за Европейския съюз. Предимно движени от частния сектор, между другото. Всъщност, това което планът „Юнкер“ постигна като история е, че той промени парадигмата за използване на публичния ресурс, не като еднократна подкрепа, а като инструмент за привличане на инвестиции с много по-дълъг ефект върху икономиката. Сега ние имаме друга криза, имаме много друга криза и инструмент като плана „Юнкер“ нямаше да бъде достатъчен, за да можем да получим истинското възстановяване с фокус зелена икономика, дигитализация, човешки ресурс. Според мен това, което имаме в момента, е наистина безпрецедентно. Представете си, ако ние нямахме този инструмент, какво щяхме да правим? Каква щеше да е алтернативата за Европа като съюз, не като страна членка“.

Искате да кажете заема от 800 млрд. и Плана за възстановяване на Европа?

„Абсолютно. Като целия инструмент, емитиране на общоевропейски дълг и подпомагане на държавите. Италия нямаше как да си позволи да емитира 200 млрд. дълг на пазарите при нейното ниво на задлъжнялост. Тя нямаше да може да се възстанови по този начин и това не е валидно само за Италия, просто го давам като пример, тъй като последните няколко години видяхме за какво става въпрос там. Валидно е за много държави, които са задлъжнели, които имат високо ниво на дефицит, те нямаше как да направят тези мащабни инвестиции. Планът за възстановяване на Италия възлиза на 240 млрд, като 190 млрд. са от ЕС, а останалите пари са от бюджета на Италия и ние виждаме много подобни примери, да речем Франция. Франция ползва само 40 млрд. от плана, а останалите 60 млрд. са от националния бюджет на Франция, чрез данъчни и други стимули. Виждаме допълняемост, което е много добре, на европейския ресурс и националния ресурс, така че да имаме много по-голям мащаб“.

Как България се възползва от плана „Юнкер“ и какъв е ефектът, ако трябва да го кажете в няколко изречения?

„Според мен България се възползва добре, имайки предвид структурата на плана, ние инвестирахме близо 800 млн. евро в България, които привлякоха 4 млрд. евро инвестиции в българската икономика. Голяма част от тях са чрез инструменти за финансов инженеринг с търговските банки, които подпомогнаха малки и средни предприятия и мисля, че имаме около 14 проекта директно финансиране с по-големи компании - и в сферата на производството, и в сферата на високите технологии. Така че, според мен България се справи добре и, в интерес на истината, ако погледнем съотношението инвестиции от плана „Юнкер“, към Брутен вътрешен продукт, мисля, че е номер 3 или 4 от всичките 27 държави членки“.

Стана ли планът „Юнкер“ новият план „Маршал“ на Европа, както беше анонсиран в началото?

„Да, той беше план „Маршал“, но следващата генерация също е. Разликата с план „Маршал“ е, че той е направен от Европа за Европа, което според мен е изключително важно развитие, с което трябва да се гордеем като европейци“.

Какви са плюсовете и какви са рисковете от приемането на еврото? Много хора се питат, ако се случи криза в Еврозоната, каквато имахме с Гърция, това до каква степен ще рефлектира върху нашата държава?

„Аз съм известен почитател на приемането на България в еврозоната. Първо, че ние като член на ЕС, рано или късно трябва да влезем в еврозоната и да приемем еврото, тоест всички страни членки трябва вече да бъдем част от тази еврозона. Считам, че това ще бъде в полза на всеки един българин, по много прости причини. Първо, нашите разходи за лихви ще са по-ниски поне с 40%, ако искаме да вземем ипотечен кредит, 40% по-ниска лихва е много сериозно спестяване, така че ние ще имаме и повече пари. Ще плащаме по-малко разходи, когато правим бизнес, когато пътуваме в ЕС. Тоест, при равни условия, ние ще имаме повече пари. Да не говорим за възприятието на инвеститорите към България в момента, в който България приеме една силна международна валута. Ще имаме надзор от Европейската централна банка, която вече започна, ще трябва да си реформираме банковите и небанковите финанси. Когато кризата настъпи преди 10 години и тя се превърна в една сериозна финансова и държавна криза в определени държави, еврото тогава беше едно дете на 10 години. Инфраструктурата, която беше направена в еврозоната, да отговаря и да предпазва страните от подобни рискове, да има правилните инструменти за реакция, тя не беше там. Ние, благодарение на тази криза, създадохме толкова много институции и инструменти, така че, ако за в бъдеше имаме такава криза, ние вече имаме механизмите, с които трябва да работим. Ние нямахме банков съюз, говорим за съюз на капиталовите пазари, създаде се европейски механизъм, който подкрепи всички държави членки тогава – Гърция, Испания, Италия, Португалия – които бяха пред фалит. И затова, ако сега имаме такава криза, мисля, че имаме инструментариума да се справим много по-отговорно и адекватно. И сега вече, издавайки общи европейски облигации и искайки да бъдем глобална резервна валута, конкурираме се с долара, ние трябва да бъдем отговорни как се справяме с такива кризи от тук - нататък. Аз съм оптимист, че си научихме уроците след голямата финансова криза. Тя ни накара да се замислим наистина за тези пропуски, които ние преди не осъзнавахме по отношение на еврозоната“.

Много хора питат дали цените ще останат на същите нива.

„Ние имаме лукса да се възползваме от опита на 19 държави членки, които са минали по този път. Рискове има, но също така има и административни мерки, с които можем да управляваме тези рискове“.

Кои са тези рискове?

„Големият риск, който хората виждат, е дали цените справедливо ще се превалутират по курса, който ще бъде въведен или всъщност един лев ще стане едно евро. И в конкретния случай това, което видях поне от плана за приемане, който е приет у нас е, че в период на година и половина всеки един търговец ще трябва да котира и цената в лева, и цената в евро, така че хората да могат да преценят този търговец дали е некоректен или спазва правилата. Освен това при една конкуренция на пазара всеки, който вдигне цената в лева ще загуби бизнеса, защото другият няма да вдигне цената в лева“.

Ако има картелно споразумение?

„Тогава институциите трябва да си свършат работата, те трябва да наблюдават тези процеси и преди да влезем в еврозоната, те трябва да имат споразумение с всички асоциации, индустриални, синдикати, малки и средни предприятия. Едно споразумение, че такива практики няма да се толерират от никой. Това не е риск, който трябва да ни плаши, защото ние вече сме видели този път, изминат от 19 други държави. Ако погледнем инфлациите на страни преди влизането в еврозоната и след, ще видим, че винаги инфлацията е по-ниска. Просто, защото европейската централна банка има референтно ниво, под 2% в страни от еврозоната. Така че, ние ще трябва да поддържаме все пак и по-ниска инфлация“.

Кой е най-добрият опит по отношение на еврото, който можем да използваме в тази насока?

„Мисля, че австрийците се справиха много добре, Литва, Латвия също се справиха добре. Просто трябва да погледнем историята на всяка една държава, защото все пак се е случило в различен етап на времето и предполагам рисковете са еволюирали откакто първите държави са приели еврото в самото начало и това, което сега се случи напоследък с Литва, Латвия и т.н. Има опит, ще се справим“.

Цялото интервю гледайте във видеото!

 

 

 

fallback
Още от България
fallback