По време на пандемията българите са харчили пари основно за здраве, за техника и домакински уреди. Toва сочат изводите от доклад за влиянието на кризата върху потребителското поведение, година след въвеждането на извънредните Ковид мерки.
Потребителите най-често са се въздържали от разходи за почивка или ремонти, но от списъка им са отпаднали също и разходи, свързани със здравето. Всеки пети пък се опасява, че няма да може да покрива задълженията си към банкови институции.
Валентин Петров работи в сферата на услугите. След спад в оборотите заради пандемията е решил да отложи част от задълженията си, но само веднъж.
"Това беше през миналата година за 6 месеца, за разсрочване на някои от кредитите, не на всички. След като кандидатствах по мярката 60/40, това пък ми помогна да спра да си разсрочвам кредитите", каза той.
С поетапното отпадане на мораториума върху кредитните задължения обаче, задълженията на много хора ще се повишат.
"Една трета от хората, които анкетирахме, казаха, че се е наложило да теглят заем, дали от банка, дали от роднини и приятели, за да могат да погасяват текущи нужди. Интересното тук е, че тези средства са били насочени най-вече към погасяването на битови нужди и ютилити сметки", посочи председателят на Асоциацията на колекторските агенции в България Райна Миткова.
Максималният срок за отлагането на кредитите е 9 месеца, който изтича в края на тази година. Икономистите обаче се надяват тези прогнозирани 20% да са просто предупреждение.
"Именно с една правилна финансова дисциплина, с едни правилно разпределени на портфейла, дали на бизнес портфейла, или на физическия, може и да сведем този процент до по-малко", заяви икономистът Агоп Каспарян.
Не е ясно колко от хората, които са се възползвали от мораториума, вече са намерили работа и са успели да стабилизират приходите си.
Има и хора, които докато са отсрочили кредитите си, си позволяват да харчат повече.
"Предвид всичко е хубаво да правим изчисления и да харчим за това, от което най-много имаме нужда и, разбира се, да успеем да погасим кредита си, защото след това започват процеси с колекторски фирми, съдебни изпълнители", допълни Каспарян.
Вижте повече в репортажа на кореспондентите ни.
Снимка: БГНЕС
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК
Защо Италия глоби Meta с 805 млн. евро заради потребителски данни?
Нов инцидент с дрон в Черно море: Ударен е кораб в териториалните води на Румъния
Българките спечелиха европейската титла в отборната надпревара по пойнт файтинг в Скопие
Недостиг на кадри в Европа: Защо учителите и медицинските специалисти са толкова трудни за намиране?
Инсулинова резистентност: говорим за нея, но разпознаваме ли предиабета?
Международни и наши светила представиха новите препоръки за лечение на диабет у нас
Ретинопатия на недоносеността: защо е важен прегледът на най-малките?
Лаеща кашлица и затруднено дишане при детето може да са признаци на круп
SpaceX изстреля амбициозната мисия Flight 15 на Starship: Появи се проблем
Китайски хуманоидни роботи обраха овациите на Web Summit 2026 в Лисабон
Илън Мъск изрази тревога от липсата на признаци за извънземен живот
НЛО с форма на медуза бе забелязано над военна база в САЩ
Румъния вдигна по спешност два изтребителя
Рокада в националния отбор за последния мач
Олимпик (Варна) победи Септември (Тервел) в 2:1 като гост
Тъжна вест! Почина художникът Владимир Киров
Дъждът наводни варненски улици (СНИМКИ)
Nvidia обмисля шефа на Arm за новия си главен изпълнителен директор
Сръбската петролна компания НИС получи достъп до петролните резерви на страната
Правителството на Нидерландия остана цяло въпреки данъка срещу милионерите
Италия подкрепя участието на Германия в проекта за изтребители от ново поколение