По време на пандемията българите са харчили пари основно за здраве, за техника и домакински уреди. Toва сочат изводите от доклад за влиянието на кризата върху потребителското поведение, година след въвеждането на извънредните Ковид мерки.
Потребителите най-често са се въздържали от разходи за почивка или ремонти, но от списъка им са отпаднали също и разходи, свързани със здравето. Всеки пети пък се опасява, че няма да може да покрива задълженията си към банкови институции.
Валентин Петров работи в сферата на услугите. След спад в оборотите заради пандемията е решил да отложи част от задълженията си, но само веднъж.
"Това беше през миналата година за 6 месеца, за разсрочване на някои от кредитите, не на всички. След като кандидатствах по мярката 60/40, това пък ми помогна да спра да си разсрочвам кредитите", каза той.
С поетапното отпадане на мораториума върху кредитните задължения обаче, задълженията на много хора ще се повишат.
"Една трета от хората, които анкетирахме, казаха, че се е наложило да теглят заем, дали от банка, дали от роднини и приятели, за да могат да погасяват текущи нужди. Интересното тук е, че тези средства са били насочени най-вече към погасяването на битови нужди и ютилити сметки", посочи председателят на Асоциацията на колекторските агенции в България Райна Миткова.
Максималният срок за отлагането на кредитите е 9 месеца, който изтича в края на тази година. Икономистите обаче се надяват тези прогнозирани 20% да са просто предупреждение.
"Именно с една правилна финансова дисциплина, с едни правилно разпределени на портфейла, дали на бизнес портфейла, или на физическия, може и да сведем този процент до по-малко", заяви икономистът Агоп Каспарян.
Не е ясно колко от хората, които са се възползвали от мораториума, вече са намерили работа и са успели да стабилизират приходите си.
Има и хора, които докато са отсрочили кредитите си, си позволяват да харчат повече.
"Предвид всичко е хубаво да правим изчисления и да харчим за това, от което най-много имаме нужда и, разбира се, да успеем да погасим кредита си, защото след това започват процеси с колекторски фирми, съдебни изпълнители", допълни Каспарян.
Вижте повече в репортажа на кореспондентите ни.
Снимка: БГНЕС
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК
30% скок на винетките от 1 август: Годишната поскъпва от 49,60 евро на 64,50 евро
Петролът продължава да поевтинява, американският сорт падна под 70 долара
Украйна удари ключова нефтена база в Русия (ВИДЕО)
Защо при ин витро понякога се получават малко яйцеклетки въпреки нормален яйчников резерв?
Комитетът за оценка на риска и лекарствена безопасност към ЕМА разгледа валпроат, ваксината срещу чикунгуня и лекарство за редки васкулити
Какви са възможните терапии при витилиго?
Може ли лъжица зехтин на ден да има значение за мозъка след десетилетия?
Телескопът ALMA откри „семейство“ от девет звезди в процес на формиране
Китайска компания осъществи сателитно обаждане до обикновен смартфон
Индия отваря ключова ракетна технология за частния сектор
Защо Европа се затопля два пъти по-бързо от останалия свят?
Отстранената шефка на кадастъра във Варна обясни за Баба Алино
Мъж пострада при пожар на тераса в новопостроена сграда в курорт край Варна
Бюджет 2026 цели плавна стабилизация, за да продължи растежът на икономиката
Венци Стефанов покрусен заради мелето на "Тракия" с деца от "Славия"
Правителството отменя тарифата за пристанищните такси от 2007 г.
Загубата на оръжейното депо в Кронщат е сериозен удар за руския Балтийски флот
Цената на петрола се върна до нивата отпреди войната на САЩ с Иран*
Как държавните служители ще плащат осигуровките си според проектобюджета за 2026 г.
Кои са най-големите рискове пред сегашните бързоразвиващи се пазари