По време на пандемията българите са харчили пари основно за здраве, за техника и домакински уреди. Toва сочат изводите от доклад за влиянието на кризата върху потребителското поведение, година след въвеждането на извънредните Ковид мерки.
Потребителите най-често са се въздържали от разходи за почивка или ремонти, но от списъка им са отпаднали също и разходи, свързани със здравето. Всеки пети пък се опасява, че няма да може да покрива задълженията си към банкови институции.
Валентин Петров работи в сферата на услугите. След спад в оборотите заради пандемията е решил да отложи част от задълженията си, но само веднъж.
"Това беше през миналата година за 6 месеца, за разсрочване на някои от кредитите, не на всички. След като кандидатствах по мярката 60/40, това пък ми помогна да спра да си разсрочвам кредитите", каза той.
С поетапното отпадане на мораториума върху кредитните задължения обаче, задълженията на много хора ще се повишат.
"Една трета от хората, които анкетирахме, казаха, че се е наложило да теглят заем, дали от банка, дали от роднини и приятели, за да могат да погасяват текущи нужди. Интересното тук е, че тези средства са били насочени най-вече към погасяването на битови нужди и ютилити сметки", посочи председателят на Асоциацията на колекторските агенции в България Райна Миткова.
Максималният срок за отлагането на кредитите е 9 месеца, който изтича в края на тази година. Икономистите обаче се надяват тези прогнозирани 20% да са просто предупреждение.
"Именно с една правилна финансова дисциплина, с едни правилно разпределени на портфейла, дали на бизнес портфейла, или на физическия, може и да сведем този процент до по-малко", заяви икономистът Агоп Каспарян.
Не е ясно колко от хората, които са се възползвали от мораториума, вече са намерили работа и са успели да стабилизират приходите си.
Има и хора, които докато са отсрочили кредитите си, си позволяват да харчат повече.
"Предвид всичко е хубаво да правим изчисления и да харчим за това, от което най-много имаме нужда и, разбира се, да успеем да погасим кредита си, защото след това започват процеси с колекторски фирми, съдебни изпълнители", допълни Каспарян.
Вижте повече в репортажа на кореспондентите ни.
Снимка: БГНЕС
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК
Ефремова: Агенцията за социално подпомагане е имала сигнал за едно от децата в Пловдив
Ensana Aquahouse е първият хотел във Варна, включен в Michelin Guide
Бебе е спасено под отломките след земетресението в Колумбия (ВИДЕО)
Работник от взривения завод: Много хора плачеха, бяха уплашени
Колко пъти и кога е най-добре да се храним през летните горещини?
Къде да активираме „еЗдраве“ и да получим достъп до здравното си досие?
Въвеждат метод за наблюдение на поведението на новородените в две болници в София
БЛС: Без държавна политика отдалечените райони може да останат без общопрактикуващи лекари
Археолози извадиха от морето фрагменти от Александрийския фар
Rocket Lab разработи космодрум за изстрелване на ракети от всяка точка на света
От диагностика на рак до нови лекарства: 5 начина, по които AI помага на медицината
Слънчево затъмнение днес, 12 август: Какво трябва да знаем
Спешно търсят кръв за жената, подпалена от съпруга си в село Медовец
Асен Василев: Румен Радев си позволи нещо изключително грозно днес!
Средната заплата в България стигна рекордните 1444 евро, IT секторът води с 3079 евро
ГЕРБ: Обществото очаква от Радев не да размахва пръст на опозицията, а да гарантира ред
ДБ към премиера: Г-н Радев, не разделяйте нацията
Най-големият държавен фонд в света отбеляза най-доброто си тримесечие от 2020 г.
Путин заплашва с ответни мерки Европа заради задържаните кораби от руския „сенчест флот“
1444 евро е средната брутна заплата през второто тримесечие на 2026 г.
Летният сезон започва със сериозни спадове за българските хотелиери