Географията срещу историята

От години тече един мътен спор, който свързва няколко неща - географията, историята и политиката. Това е спорът за това, трябва ли да се променят османотурските топоними на много от географските и населените места у нас. Класически пример са такова наименование е град като Пазарджик, което на османотурски означава Малък Пазар, или места като Карабунар, Карапелит, Дуранкулак, връх Мусала, река Арда..

Такива места са всъщност хиляди. Спорът настина е много труден, защото една част от българските граждани казват, че трябва да се сменят, те са възникнали заради османотурското владичество, а другите отговорят, че това си е нормално историческо наследство, а не тежест.

Казусът с имената става още по сложен, когато към тях добавим и караницата за градовете, улиците и местата, кръстени на дейци на българската комунистическа партия, защото у нас, хем има закон, обявяващ комунистическия режим за престъпен, хем има градове с имена Димитровград, Благоевград, Велинград. Сигурно болшинството от хората, живеещи в тези градове, харесват как се казват техните населени места.

За всички тези казуси говорим в първата част на предаването „Операция История“ с анализатора Борислав Миланов.