15 милиона са българоезичните по света

15 милиона са българоезичните по света, казва доц. Анна Кочева от Института по български език към БАН в разговор на Милена Милотинова в предаването "Брюксел 1" по Bulgaria ON AIR.

Има няколко изселнически вълни, запазили българския език в различна степен, дори и с различни диалекти. Последната вълна е от икономически мигранти от България и тя е след 1989 г.

"Има големи български общности в доста страни, в които първата генерация говори  български език, при второто поколение има разколебаване, а при третото – българският език се превръща в семеен спомен. Има значение и в какви семейства се живее на новото място след изселническите вълни. Когато майката е чужденка – езикът е в отстъпление", обяснява доц. Кочева.

"В Испания, където е една от най-големите ни общности, се изселват цели български села и пазят езика и дори диалекта си, защото не спират да говорят на него, голяма част от първото поколение не проговарят дори испански. Не им се налага, защото живеят компактно помежду си. Работят като строители напр или жени, които почистват, затова им е нужна само базова компетентност на испански," разказва доц. Кочева.

Доц. Анна Кочева нарича общностите ни зад граница българоезични, защото при някои има процес на отродяване.

Дава за пример Северна Гърция, където в селата, въпреки многото изселвания оттам, все още може да се чуе български език, но още има боязън – хората не смеят да говорят и да афишират българския. За разлика от Западните покрайнини, (където говорят на български, но са икономически блокирани) и от Бесарабия, където има култ към българщината. По думите на доц. Кочева, българската държава е в дълг към българите в Бесарабия по отношение на българското гражданство.

По отношение на езика на Северна Македония имаме обективни научни претенции, не някакви други, и БАН издаде книга по този въпрос с документи, защото хората в Северна Македония трябва да знаят факти, които не са имали възможност досега да научат, заяви доц. Кочева. 

Тя припомни за бързата прекодификацията от Скопие на българския книжовен език през 1945 година и направи аналогията с други държави, като подчерта, че няма  няма кубински, чилийски, австрийски, швейцарски език и никой в тези страни не се притеснява да нарече езика, на който говори съответно испански и немски.

Според нея ни  пречи това, че българските институции не действат в синхрон по този въпрос.

Правителството е сезирано няколко пъти, че  още преди да се извърши разширяване на ЕС с други държави, които имат кирилица и претендират за нейната история, този въпрос да бъде решен в полза на историческата и научната истина, обясни доц. Кочева.

"Защото и нашите съседи от Северна Македония имат претенции върху кирилицата и твърдят, че това е македонската азбука. За това най-вероятно ще претендират и съседите ни от Сърбия в един момент. Става въпрос за отстояване на историческата истина", предупреди доц Кочева от БАН.

Липсата на твърда позиция у политиците тя отдава на страх от евентуална възможност да се възпламенят научни конфликти, които могат да прераснат в политически.

Вижте повече във видеото!

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК