Символиката на Велика събота и обичаите, които спазваме

Великата събота е - последният ден от Страстната седмица преди Великден. На този ден се отбелязва престоят на тялото на Исус Христос в неговия гроб. През този ден Църквата в своите последования и молитви възпоменава телесното погребение на Исус Христос и слизането му в Ада.

Велика събота e "най-благословеният седми ден", с който приключва Страстната седмица. Това е най-дългата седмица в годината,когато постът е най-строг. Тази седмица се свързва със страданията Господни. На Велика събота се служи утреня, която започва привечер на предния ден - Велики петък.

На Велика събота християнските православни семейства полагат последни усилия за посрещането най-големия празник - Възкресение Христово. Тогава обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове и козунаци. Разрешено е боядисването на яйца.

Тогава се принася в символична жертва и пасхалното агне. По правило първото боядисано яйце се оставя за Богородица. Вярва се, че то има чудодейна, лечебна сила. В някои краища на страната ни дори се пазели черупките от първото яйце, които били добавяни към тестото при приготвянето на ритуални хлябове за други празници през годината както и служели за лек при болести. 

На други места пък първото яйце задължително се пази до иконата през цялата година, а вечерта преди Възкресение се заравя в земята за плодородие и благоденствие в дома.

Точно в полунощ от площад "Александър Невски" в столицата патриарх Неофит трикратно ще възвести Възкресението на Спасителя. Вечерната служба за Великден ще започне навън - пред храма. Тази година няма да бъде донесен благодатен огън от Ерусалим заради мерките за сигурност. Ще се използва съхраненият от миналата година. Спестените средства от полета църквата ще дари за борбата срещу коронавируса. 

Богослужението ще бъде излъчвано на живо по телевизия Bulgaria ON AIR от 23:30 часа.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК