Анкетирани в изследване: 44% от населението на България ще се инфектира

Онлайн базирано изследване бе проведено от Института за психично здраве и развитие в България, след въвеждането на извънредно положение, вследствие от развилата се пандемична здравна обстановка. В изследването взеха участие 500 души на възраст от 16 до 70 г. Най-многобройни са участниците във възрастовия диапазон 25-54 г. 

Целта на изследването е принос към развитието на здравните, психологически и социални грижи в България. 

Анализът на данните от проведеното изследване показва тенденция на покачване на тревожността, напрежението, объркването и страха, свързани както с вероятността от инфектиране, така и с очакването на финансови затруднения. Наред с негативните преживявания обаче се отчитат и прояви на съпричастост и облекчение от въведените мерки. 

Въпреки отбелязаните преживявания на страх и тревожност, анкетираните не се страхуват от смъртен изход след инфектиране. Подавляващо мнозинство от анкетираните декларират, че могат да разчитат на приятели, доверени хора, специалисти-лекари и психотерапевти, ако попаднат в групата на инфектираните. Като най-надеждни източници на информация анкетираните определят здравните и държавни институции, както и общопрактикуващите лекари, а най-ненадеждни – социалните мрежи и съседите. 

Анкетата показва, че дори в пандемична обстановка, хората проявяват страх повече към болести като рак, ХИВ/СПИН, инфаркт/инсулт. Приемат коронавируса като толкова плашещ, колкото проявите на депресия и два пъти по-малко плашещ от психичните болести.

Очертаха се и темите, около които съществува недостиг на информация – разпознаване и прогноза на коронавируса и как ситуацията с пандемията би се отразила на психичното и социално функциониране на хората. 

Резултати от анкетата:

• 72% от изследваните заявяват, че са били добре информирани за понятието и характера на явлението "пандемия" още преди актуалното ѝ развитие.  

• Половината от хората свидетелстват за леко до силно напрежение, когато четат или се запознават със здравна и/или демографска информация относно характеристиките и влиянието на пандемията.

• Средното предвиждане на участниците в анкетата е, че 44% от населението на България ще бъде инфектирано от вируса.   

• 90% от хората споделят, че са много добре запознати с предпазните мерки, които се взимат по време на вирусната пандемия. По-малко от 2% споделят, че са слабо запознати

• При сравняване на най-разпространените заболявания в световен мащаб и колко плашещи са те, на първи места се нареждат рак, СПИН и инфаркт/инсулт, последвани от туберкулоза и психични заболявания. Коронавирусът е еднакво плашещ за хората, колкото е депресията, но два пъти по-малко плашещ от психичните заболявания.

• 76% от изследваните споделят, че не се оценяват като застрашени или в рискова група от заразяване с коронавирус. Близо 12% виждат себе си като много силно застрашени.  

• Като най-вероятни места за заразяване се оценяват общественият транспорт и обществените места за забавление (73%). Най-слабо вероятно за заразяване е излизането навън – безопасни са разходките в парка, по улиците, срещите на открито. Тоест всички места, които не са на закрито, са безопасни.  

• Преобладаващи чувства в хората са тревога и страх (при повече от половината изследвани), съпричастност и объркване. Най-ниско е преживяването на безразличие.

• 90% вярват, че могат да се вземат необходими и ефективни предпазни мерки. 5% изпитват съмнение относно мерките за безопасност.

• Виждайки човек с маска, повече от половината изследвани вярват, че маската предпазва самия човек. Около 20% изпитват облекчение при вида на човек с маска.

• Над 90% от хората са готови да носят маска, дори и ако бъдат силно социално изолирани от другите.   

• 67% от всички изследвани категорично не изпитват страх от умиране, ако бъдат инфектирани.   

• Хората, които вярват, че разпространението на вируса е „задкулисна игра“ или конспирация, в процентно отношение, са също толкова, колкото тези, които отричат това   

• Най-трудно изпълнима здравна мярка за хората е оставането в изолация, под карантина вкъщи и ограничаването на контакт с близки и семейство. Най-лесно хората могат да избягват места за забавление (ресторанти, барове) и спортни зали/фитнес.  

• 94% от хората са готови да останат вкъщи под карантина, макар това да е съпроводено от известни затруднения за тях.  

• Над 90% биха поверили грижите за телесното и психичното си здраве на близки приятели и/или доверени хора. Около 1% споделят, че няма кой да се погрижи за тях.   

• Половината от анкетираните биха поверили грижата за психичното и емоционалното си здраве на приятели, разширено семейство или психотерапевт.   

• Една трета от всички изследвани биха разчитали извънредно на психотерапевтична подкрепа.

• По-малко от 1% вярват, че грижата за заболял близък е отговорност изцяло на лекарите.

• Работещите свиделстват, че биха направили категоричен опит за намаляване на работната си заетост.

• От финансова гледна точка, половината от изследваните предвиждат парични затруднения след около месец от обявяване на извънредното положение. 20% от хората очакват същите затруднения да настъпят до няколко дни. 

• 88% от анкетираните вярват, че са добре подготвени и знаят как да говорят с децата си/други деца за ситуацията. 

• Около една трета смятат, че всеки човек, проявил симптоми на коронавирусна инфекция, трябва да има достъп до здравни грижи. Възрастта не определя приоритета за здравни грижи.

• Откъм надеждност на получавана информация, най-ненадеждни се определят социалните мрежи и съседите. Най-високо надеждни са здравни и държавни институции и общопрактикуващи лекари.

• Темите, от които хората имат нужда от незабавна информация, са „вероятност от заразяване“, „прогноза на инфекцията“, „разпознаване на симптоми“ и „влияние на инфекцията върху психичното и емоционално функциониране.

• Половината от анкетираните не биха скрили човек, проявяващ симптоми на коронавирус, но също така биха се свързали с него/нея, за да разберат какво ги плаши. От останалите, 40% оценяват укриването като "лудост" и никога не биха го направили.

• 70% от хората в изследването вярват, че изследвания от този тип, обогатяващи здравната и психологическа практика в България, са полезни и/или задължителни.

Данните от анкетата показват, че хората в България ще преживеят загуби от различен порядък. Освен икономическите, не трябва да бъдат подценявани и преживяванията, свързани с това, че животът вече не е такъв, какъвто го познаваме. Всяка една криза мобилизира потенциала на хората и е предпоставка за израстване, активира съпричастност и обединение. В такава ситуация човек не бива да остава сам. Трудностите ще бъдат за всички, но могат да бъдат преодолени с помощта на близки и на професионалисти от помагащите професии.

Изготвено, проведено и обработено от: Проф. д.пс.н. Ваня Матанова – клиничен психолог, психотерапевт, директор на Институт за психичо здраве и развитие, Мартин В. Колев – клиничен психолог, психотерапевт, изпълнителен директор на Институт за психично здраве и развитие - София.

Снимка: БГНЕС

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК