Завръщането е възможност: Зорница се прибра от Германия, за да сбъдне мечтата си

Тази седмица в рубриката "Завърналите се" Петя Кертикова ни среща с поетесата Зорница Иванова. За младата дама писането е като дишането. В момента тя работи като мениджър на екип в издателство за научна литература, а през свободното си време реди думите на белия лист.

"Всеки е начинаещ плувец в реката на своя страх" – тези редове Зорница пише заради цялата несигурност, която според нея ни обгражда в ежедневието. По думите ѝ хората се плашат да говорят за страховете си.

Тя е мечтател, а отскоро и начинаещ писател. Завръща се в България след 4 години обучение и изкарани стажове в Мюнстер, Германия. За студентското градче Зорница заминава през 2015 година, след като завършва езиковата гимназия във Варна.

"Целият ми ученически живот доста се въртеше около немския. Това ми беше мечта. Много ми харесваше този език", сподели тя.

В Мюнстер, близо до Нидерландия, учи медии и комуникации, кара и 2 практики.

"Едната беше в радио. Беше много динамично, много интересно. Другата беше във фирма за инфлуенсър маркетинг. Там беше първият поглед към "света на големите", защото в радиото бяхме основно студенти", разказа Зорница.

От живота в Германия се научава на дисциплина и да оставя чувствата настрана, щом стане дума за работа. В България се прибира през 2019 година. Започва като бизнес координатор в американско научно издателство, а днес вече е мениджър на един от екипите.

"Това търсех. Исках да бъда тук и да се чувствам добре, да имам около себе си разбрани хора", категорична е младата дама.

Паралелно, но засега само като хоби, води и музикален подкаст. Докато е в Германия се научава още и как да оползотворява свободното си време. Още от малка Зорница носи тефтер със себе си, в който записва мислите си и впечатленията си – навик, който пази и до днес.

"От дете обичах и мечтаех да пиша, но тогава не знаех какво. Сериозно започнах да се занимавам с писане точно, когато бях в Германия. В тийнейджърските години съм имала текстове, които съм записвала много разхвърляно, много спорадично и въобще не съм имала цел да издавам книга. С времето започнах да подреждам текстовете, да ги споделям извън моите тефтери", обясни Зорница.

За да държи в ръце труда си днес, Зорница кандидатства в конкурс за ръкопис преди 2 години. Описва пътя до публикуването на стиховете си като приключение.

"Зачудих се тогава. Доста ме беше страх. Изобщо не вярвах, че ще се получи, но си казах, че трябва да пробвам, имам нужния брой текстове. Беше после един голям процес на редактиране, на обсъждане. Много неща научих тогава за писането", каза тя.

Вижда работата си в стихосбирката "Хроники на сходствата" като лек за душата на забързания човек.

"Книгата е път към преработване на света, към разбиране на света, към разбиране на себе си", смята Зорница.

А за да пише, черпи вдъхновение от природата и човека: "От малките грешки на човека, от начините на изказване, от навиците на околните. Много ми харесва просто да се разхождам и да наблюдавам. Харесва ми също така задълбочени разговор с хората – да видя какво наистина ги вълнува", сподели момичето.

Казва, че за нея завръщане означава едно – възможности: "Чувствам се на мястото си, чувствам се добре. Завръщането е възможност да направиш нещо по-добро с основата, която си имал вече", коментира Зорница.

Искала да стане писател като малка, днес Зорница сбъдва себе си на родна земя.

"Мястото, в което много хора вярват, че не могат да се сбъдват мечти, аз всъщност тук сбъднах мечтите си", категорична е тя.

Вижте цялата ѝ история във видеото.