Историите ON AIR: Цар Фердинанд - едно право дело

На 26 август 1886 година Батенберг окончателно напуска България. От пристанището в Лом хваща парахода за Виена, но в този момент едва ли си дава сметка за безпорядъка, който оставя след себе си в родния политически живот. Кабинетът на Васил Радославов организира избори за Трето Велико Народно събрание, което да реши проблема с обезвластената държава. Спешно се търси княз!

В средата на 1887 година регентите Стефан Стамболов, Сава Муткуров и Петко Каравелов отиват във Виена. По време на спектакъл в операта им е представен 26-годишният австрийски офицер Фердинанд Кобурготски, който сам изразява желание да поеме поста. Регентите проверяват родословното му дърво и правят предложение до Великото Народно събрание. От неговата трибуна то е прочетено от председателя на парламента Димитър Тончев:  

"Фердинанд Кобурготски е роден във Виена на 26 февруари 1861 година. Син е на Фердинанд Георг Август, женен за принцеса Клементина, дъщеря на френския цар Луи Филип. Чичо му е покойният съпруг на настоящата английска царица. Моля ви господа представители да приемете този кандидат и да гласувате единодушно. С акламация да изберете него за български княз".  

След като чуват това предложение всичките 438 депутати, които присъстват в залата, стават на крака и с шумни ръкопляскания, с викове "Ура!" и "Да живее!" го избират единодушно.

Още в началото на управлението на Фердинанд страната отбелязва чувствителен напредък в икономическо, военно и културно отношение. Той изгражда железници, гари, пристанища, увеличава пощенската мрежа... Но ловко налага влиянието си и във вътрешнополитическия живот.

В края на 1906 година, когато министър-председател е Димитър Петков, правителството предлага да се ограничи самоуправлението на Софийския университет. Това вбесява преподаватели и студенти и те излизат на протест. На 3 януари 1907 година, при откриването на Народния театър, Фердинанд е освиркан и замерян със снежни топки от разгневените студенти.

"Той е много разочарован, бесен, ядосан. Университетската криза до такава степен се е задълбочила, че временно университетът е закрит, професорите са уволнени. През есента на 1907 година е създаден нов университет с нови професори. Обществото не одобрява тази политика, а поддържа старите, уволнени професори". Това казва директорът на Института за исторически изследвания при БАН проф. д-р Даниел Вачков.

Само четири месеца Димитър Петков е премиер на България. Убит е посред бял ден на бул. "Цар Освободител" от един лабилен психически младеж, който обвинявал политика за всичките си неуспехи в живота. След покушението срещу Петков в рамките на една година Фердинанд връчва мандат за управление на още двама представители на народнолибералната стамболовистка партия. Държавата обаче продължава се тресе от корупционни скандали, а управляващите изпадат в криза. За да потуши напрежението, князът разпуска парламента и назначава за министър-председател Александър Малинов, лидер на опозиционната Демократична партия.

"Правителството идва на власт с намерението да успокои политическата обстановка. То има идеи за управлението на страната и една от тях е превръщането на България в независима държава", казва проф. д-р Веселин Янчев от Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

През лятото на 1908 година и князът и правителството работят в посока суверенността на държавата. Основната подкрепа получават от Австро-Унгария, която също иска ревизия на Берлинския договор с цел да получи управляваната от нея османска провинция Босна и Херцеговина. На 22 септември тържествено в Търново е прочетен Манифеста за независимостта.

"С провъзгласяването на Независимостта Фердинанд решава един свой много голям личен въпрос. Не само с неговото признаване като владетел, което дълго време е под въпрос, но и въпросът с неговото приемане от българското общество. Може да се каже, че Независимостта е заслуга на доброто партньорство между него и правителството на Малинов", обяснява председателят на Държавна агенция "Архиви" доц. д-р Михаил Груев.  

В три и половина следобед на 15 октомври 1908 година 21 топовни салют известяват столицата, че Негово царско величество Фердинанд се отправя към Народното събрание. Денят е важен, защото за първи път след обявяване на суверенността парламентът се събира и лично българският цар запознава депутатите с този акт. В стенограмата от този ден са записани думите му:

"Господа народни представители, ръководен и въодушевен съм от идеалите на българския народ, действащ в защита на неговите жизнени интереси. Защитавайки неговото достойнство и по предложение на моето правителство, аз на 22 септември във Велико Търново прокламирах независимостта на България. Едно право дело биде посрещнато с всеобщ възторг от доблестния и обичан ми народ. Предайте му, че неговите идеали са и мои".

В стенографския дневник на 14-тото Обикновено Народно събрание от 17 октомври 1908 година става ясно, че лидерът на БЗНС Александър Стамболийски не е доволен от действията на царя и правителството и иска държавен съд за министрите, защото прокламирането на Независимостта не е съгласувано предварително с парламента. Стамболийски е освиркан от депутатите, а премиерът и министрите продължават работа по утвърждаването на суверенността. Те провеждат множество срещи и преговори с Русия, Османската империя и останалите Велики сили.

Фердинанд Сакскобурготски, който обявява Независимостта на България, е най-дълго управлявалият монарх в Третото българско царство. Той ръководи страната в продължение на 31 години. Принуден е да абдикира няколко дни преди края на Първата световна война, защото с неговия подпис държавата ни участва на губещата страна. След като напуска София той заминава за Германия, където и умира през 1948 г. Много пъти Фердинанд е искал да се върне, но парламентът не му е позволил. Казват, че на смъртния си одър е попитал: "Кога заминаваме за България?".

Вижте повече по темата във видеото.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК