Хроники на Независимостта, част II: Отношенията на България с Австро-Унгария

Почти цялото лято на 1908 година княз Фердинанд прекарва във Виена. Там той търси подкрепа от Австро-Унгария за промяна на статута на страната ни от васална в суверенна. Последната му среща е с император Франц Йосиф на официална вечеря. Двамата се разбират, че България първа ще обяви независимост, а след това Австро-Унгария ще анексира Босна и Херцеговина.

Двете страни са заинтересовани да действат заедно. През 1908 изтича срокът от 30 години, в които Австро-Унгария може да управлява османската провинция Босна и Херцеговина. След това трябва да я върне на Турция.

Много интересно е, че този път князът и правителството не разчитат само на подкрепата на Австро-Унгария. Русия също е предупредена за намеренията на българските власти, обяснява проф. Веселин Янчев от Историческия факултет на СУ "Климент Охридски".

Късно вечерта на 21 септември 1908 година княз Фердинанд се връща от Виена в България. Той пристига с яхтата "Хан Крум" на пристанището в Русе. Там го очаква цялото българско правителство, начело с министър-председателя Александър Малинов. 

Решението е, независимостта да бъде обявена в църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново. И така да се направи връзка между Втората и Третата българска държава.

Търновци са знаели, че в града им ще се случи нещо от изключителна важност, но не са подозирали, че тогава ще бъде прочетен Манифеста на Независимостта. Те по скоро са очаквали да чуят важни новини за съдбата на "Източните железници", обяснява Тодорка Неделева, историк от Регионалния исторически музей – Велико Търново.

Вижте още във видеото!

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК