Историите ON AIR: Как избраха името на българския лев

Рожденият ден на българските лев и стотинка е 4 юни 1880 година. Тогава Народното събрание приема Закон за резание на монетите в Княжеството. Текстовете гласят, че счетоводството трябва да се води в българска валута. Определя се количеството злато, сребро или мед в различните монети, а общото парично предлагане е ограничено до 15 милиона лева. 

Дебатите в парламента по закона за българските пари са много остри. По това време световната валута е френския франк и се обсъжда дали и България да приеме това название – франк, а съответно стотинките да се наричат сантим. Това разказва историкът доц. Милен Михов. 

Инес Лазарова, която е главен експерт в БНБ допълва, че начело на тази фракция е бил Стефан Стамболов. Той дори се позовавал на факта, че първите два бюджета на държавата са правени във франкове. Другото крило е представлявато от Йосиф Ковачев, който предлагал българската парична единица да има ясно разпознаваем смисъл и дух. Той и неговите поддръжници лобирали за наименованието "лев" като символ на нашето Възраждане.  

През 1887 година Стамболов става премиер. Тогава той се разпорежда да се подготвят пробни монети "сантими". Поръчката е направена в монетния двор на Белгия в Брюксел, разказва историкът проф. Иля Прокопов. 

Нумизматите определят тези дребни парички като едни от най-редките и ценни. По неофициални данни сантимите са около 50 на брой. Затова стойността на един е 8-10 хиляди лева, казва секретарят на Софийското нумизматично дружество Иван Данов. 

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК