Невидимият път на бежанците

Влязохме в ЕС с надеждата, че най-после бъдещето ни няма да се решава от  нашите политици – наследници на комунизма и родени от травмите на прехода. Или поне не само от тях, а в общност с устойчиво демократично минало. Вместо това, тази седмица Станишев, Сакскуборготски и Борисов по покана на първия решиха, че именно те трябва да обсъдят бъдещето на ЕС. Новината сякаш завъртя стрелките на часовника на обратно. Има такива модели в магазините за майтапчийски сувенири.

Разправията между Елена Йончева и Валери Симеонов за оградата от неръждавейка по границата засили тягостното усещане за връзка: национална сигурност – обществени поръчки и патриотизъм – келепир. Тече частично преразпределение на благата – социалистите на свой ред се опитват да извлекат политическа полза от оградата като обвинят националистите в корупция при строежа й.
Едва ли е важно кой крив, кой прав, а и в случая прави май няма. Важното е, че напълно се забрави трагедията с деветимата бежанци, загинали в катастрофа край Пазарджик само преди дни. Изпариха се и последните прояви на съчувствие към тях, ако въобще го е имало.

Политиците ни, колкото и да се карат помежду си, излъчват едно единствено общо послание по въпроса: не бежанците са заплашените, а те са заплаха за нас. Нека обаче само за миг да си представим какъв живот трябва да са имали тези хора, за да са готови да го поверят на алчни каналджии и да се наблъскат в разпадащ се микробус без прозорци, шофиран неизвестно от кого, неизвестно накъде.
Националните интереси не са над всичко, над тях е интереса към човека. И от негова гледна точка националните граници не са нищо повече от политическа измислица, да не говорим за оградите по тях.

И пак нараненото национално чувство беше водещо в гнева към шведския турист, изритал безпричинно камериерка в хотел на Слънчев бряг. Докога ще търпим пияни чужденци да ни унижават! Няма такова нещо – става дума за персонално безобразие без общностни отличителни знаци, какъвто беше и ритникът на нашия съгражданин в берлинското метро. Инцидентът няма междукултурни значения, предполага само закон, следствие, съд и солено обезщетение за потърпевшата.
Ако оставим настрана, разбира се, нелепото изказване на Рагин, опитал се „под сурдинка” да направи от търговския интерес на хотелиерите национална кауза.

Склонни сме да откриваме проблем в случайни перипетии, но не и да го видим в драматични процеси, които ни засягат пряко. За няколко години лихвите на влоговете са паднали не 4, а 40 пъти. Парите в банка вече не носят нищо, скоро ще трябва да плащаме за съхранението им, като че ли ги оставяме на гардероб. Възможната печалба от спестяванията на хората, а това значи от труда им, обаче едва ли се е изпарила във въздуха. Отишла е някъде другаде. Дали това е цената на световната финансова криза, която продължава в собствения ти джоб, или така всеки по малко плаща задълженията на КТБ, или е начин сривът в икономиката да остане невидим, или този в банковата система…
Когато ти взимат нещо, е добре поне да разбереш кой го прави.

*Коментар на Георги Лозанов.