Земното безсмъртие

Христос Воскресе, уважаеми госпожи и господа,

Отново чухме вероятно най-окуражаващите думи в християнския свят: „Христос воскресе из мертвих, смертию смерт поправ...”. Неговата смърт поправя смъртта на хората. До преди Възкресението Му тя е била неотменима участ за тях. То им дава упование, че наказанието им за първородния грях – смъртността, не е завинаги, че ще бъде отменена. Така Християнската вяра отговаря на най-дълбоката и най-интимната им надежда – за безсмъртие, като им обещава вечен живот след смъртта.
Не може ли обаче да се постигне вечен живот преди смъртта, безсмъртието да се случи още тук на земята. От метафизическо събитие да се превърне във физическо, в телесно траене без край.
Прагматичният човек от технологично развитите общества, който е придобил самочувствие, че може да се разпорежда с живота си, вече търси начин да го прави и със смъртта, сам да отмени наказанието си за първородния грях. Вместо философски да умува върху смисъла и безсмислието на смъртта, просто да не умира, благодарение на напредъка на частните науки.

Чуват се гласове, които настояват, че „До скоро биологическото безсмъртие съществуваше само в детските приказки и научно-фантастичните романи. Но последните открития в клетъчната биология и изкуствения интелект предизвикаха появата на сериозни учени с високи академични степени, които наричат себе си биологически иморталисти – изследователи, предсказващи възможността за генетични открития, като клониране и лечение със стволови клетки, които ще елиминират смъртта, освен ако не е резултат на злополука…”; че „Следват кибернетичните иморталисти, които смятат, че дигитализацията на човешката нервна система е ключът към безсмъртието…”. И т.н.
Всичко започва съвсем между другото – от кабинетите на пластическите хирурзи, които ловко променят носове, бюстове, задни части, от бебето в епруветка, от изкуствената става и изкуствените ръка.

Докато изкуствената ръка се задвижи от мозъчни импулси, докато бременността се повери на изкуствена утроба, докато чип свърже мозъка с компютърна памет, докато се създаде изкуствен интелект, който реши въпроса със старостта и тя се окаже нещо като болест, при това лечима.

Иморталистите искат да превърнат човека в свой собствен технологичен проект с много подобрени времеви параметри, ако мога така да се изразя. Но тази радикална намеса няма ли да предизвика гнева на изначалния автор на проекта – Господ, няма ли да му подейства като нова Вавилонска кула? Или може би обратното – подобно развитие е част от неговия собствен проект за човека?

Предаването днес във връзка с най-светлия християнски празник е изцяло посветено на тези въпроси, макар и със съзнанието, че те не са по силите не само на едно телевизионно предаване, но и въобще на човека. Така че Бог да ни помага!