Как се печелят гласове в предизборна кампания

Предизборната кампания е към края си и вече може да се каже кои политически разкази работят и главно – кои не. Сред вторите на първо място е антикомунистическият, който създаде историческото дясно на прехода и в началото пълнеше площадите. От него се отказаха дори десни партии с отказ от самото деление на дясно и ляво. Това може би ще им донесе временен успех, но отлага оценката на комунистическото минало за неизвестно кога.
Не работи и социалният разказ – увеличаване на пенсии, заплати и пр. Но не защото никой не иска да се възползва от него, а обратното – защото той вече е във всяка политическа уста и в този смисъл е станал ничий, празна популистка рамка.
Със сигурност печели гласове само националистическият разказ, който едноименните партии не можаха да си поделят и издигнаха лозунга „Патриоти от всички страни, съединявайте се”. Друг въпрос е, че в него има твърде малко патриотизъм и много понече ксенофобия и антиевропейска отмъстителност.
Модата на тази кампания е антикорупционният разказ. Логично е на него да имат право само тези, които сами не попадат под ударите му. Дали обаче това е така ще видим по резултатите на партията, която се създаде специално, за да го пропагандира в днешна България.

Съдът на ЕС призна правото на работодателите да не допускат служители със забрадки на работните места. Тоест, знаците на твоята идентичност остават за домашна употреба, където пък те губят социалния си смисъл. Явно антилибералният натиск срещу  политиките на толерантност към културните различия вече започна да нанася своите поражения върху европейските институции.

Обратно на тази тенденция обаче резултатите от изборите в Холандия показаха, че либералното мислене не е загубило „критичната си маса” от подръжници. Паралелно протичащият дипломатически скандал с Турция допълнително усили тежестта му. Защото Анкара с гастролите на свои висши сановници из държавите на ЕС иска не просто да бъде оставена да води политика в нарушение на човешките права, но и Евпора да признае такава политика. Отговорът на холандските гласоподаватели е „не”. И това е либерален отговор, тъй като в основата на либерализма е тъкмо защитата на индивида и неговите права.

Тази седмица даде повод отново да се върна към старата си идея в закона за конфликт на интереси да влезе и конфликтът между различни публични роли. Например, ако си журналист и станеш пиар, преставаш да бъдеш журналист. Същото трябва да се отнася и ако станеш политик или дори разузнавач.
Иначе се извършва кражба на доверие към една професия от страна на друга. И ще продължаваме безпомощно да гледаме как кандидати за депутати водят предавания и от името на журналистиката хвалят собствените си политически интереси и громят чуждите. Най-малкото, което може да се каже за подобни случаи, е, че са форма на нелоялна конкуренция в предизборната битка.
По-едрото е, че ако си във фалшива роля, каквото и да кажеш, е фалшива новина.