Как старото да стане ново

49-тият конгрес на партийната ни столетница даде свой отговор на въпроса как старото да стане ново. Той се оказа неочаквано лесен. Тези, които са били три мандата депутати, повече няма да бъдат.
Да оставим настрана подозренията, че така председателката Нинова се разправя с вътрешната си опозиция. По-интересното е, че в търсенето на промяна БСП вече е готова да се освободи от посткомунистическото си настояще. Но не и от комунистическото си минало, от атентата в църквата „Свети Крал”, от Народния съд, от лагерите, от Държавна сигурност и пр.
Иначе нямаше да е продължител на БКП и конгресът й нямаше да е 49-ти.
Румънските протести пък произведоха български ефект. Освен прояви на солидарност, те предизвикаха кахърни мисли защо не сме като румънците, които ни връщат назад по дирите на историческата съвест. До липсващата ни 68-а, въобще до занижената ни способност за съпротива към властта, поне от Горяните насетне.
А и сякаш постепенно осъзнаваме, че след края на либерализма общественото спокойствие ще е равно на тоталитаризъм. Демократична власт вече ще може да има само там, където непрестанно протестират срещу нея.

Цветан Тодоров ни напусна на 7-и февруари.
През 1963-а той успява да се измъкне от комунистическа България и да се установи във Франция. Там се превръща в един от най-влиятелните мислители на нашето време.
Тодоров твърдеше, че културата е емиграция. Не непременно физическа, но във всички случаи интелектуална, която да ти даде възможност да разбереш чуждия и да го приемеш за свой.
Една от любимите му теми беше диалогът. Включително диалогът между културите. Така че на онези, които не могат да го водят и предпочитат аргументите на силата и изолацията, им липсва преди всичко култура. Казано просто, прости са. Мисля, че примерите са излишни.
Който си е мислил, че като обжалва регистрацията на ДА  България, ще изпише вежди на поръчителя си, му избоде очи.
Не само защото за един ден събраха подписи, много над необходимите, за да се явят на избори. Но и защото така се смени адреса на подкрепата за ДА България – не като към поредната партия, която прави политически декларации срещу мафията, а като към граждански субект, атакуван от самата мафия.
Най-добрият политически пиар е страхът на противниците.